Момчето, което за първи път се усмихна и момичето, което за първи път проговори.
Моето име е Даниела Градева. Аз съм психолог в семейния център на УНИЦЕФ в гр. Нови пазар. Моята задача е да помагам на деца и семейства, които нито една система не подкрепя качествено по различни причини – или самите семейства и деца са толкова изолирани, че нямат достъп до службите, или просто по различни причини отделните институции нямат достъп до уязвимите деца и семейства. Моята работа е много интересна – в нея аз виждам резултатите в реално време.
Голямо предимство на това, което правим в центъра, е че не работим с направления от службите по закрила, а винаги, когато някое семейство ни потърси или самите ние видим риск и възможност да помогнем. Искам да ви разкажа за Филка и Румен – две от децата, с които истински се гордея. Когато се срещнах за първи път с Румен, знаех за него, че е прекарал първите три години от живота си в дом за бебета. Има тежки увреждания, от които не говори и не се движи. Румен сега е на 5 години.
При първата ни среща Руменчо ми показа, че не съм желан гост в бедната му стая. Започна да се клати и да скърца със зъби като истинско животинче. Не спираше да плаче. Първите няколко месеца ме посрещаше така, но с времето свикна с моето присъствие. Аз намерих своя начин да достигна до него – не говорех пряко с него, а с майка му.
Говорехме за неговия характер, за неговите трудности, за нейното преживяване за болестта. С времето помогнах на майката да разбере, че Румен, макар и много болен, разбира. Той преживява. И е важно хората около него да знаят това. Сега Руменчо се храни с твърда храна и ме познава. Има специална връзка по между ни. За година от началото на нашата работа най-големият ми успех е, че Румен вече се усмихва по свой собствен начин. За Филка знаех, че е глухоняма. Научих го от нейния чичо, който беше много загрижен. Чичото и детето живееха в голяма бедност в изолиран ромски квартал на едно от селата край Нови пазар, но това не пречеше да имат силна връзка по между си.
Включихме Филка в една група, в която веднъж седмично събирахме деца, които никой не искаше – нито училищата, нито детските градини. В рамките на срещите ни ние даваме възможност на децата да видят света извън гетото, да видят различни хора, освен тези, с които се срещат и поне за малко да забравят бедността, която ги преследва. Нямате никаква представа какво е да се наслаждаваш на реакцията на деца, които преоткриват пастелите, приятелите си, чешмата с водата.
За кратко време децата се научиха на основни неща – как да мият ръцете си, кога е време за игра, кога за учене, започнаха да създават приятелства. А няколко месеца, след като включихме Филка в групата, тя проговори. Да чуеш думите на дете, което е било обречено на самота и изолация, е безценна награда.
