Надежда е неграмотна жена от ромски произход. Живее във видинската ромска махала заедно със своите пет пораснали деца и единайсетте си внуци. През годините, криво-ляво отгледала децата. Не ги пращала на училище, щото се притеснявала да не им се случи нещо, да не ги наругават, да не ги обиждат и да не им се подиграват. Всички живеят в няколко съседни къщи в махалата. Бедни хора са, казва Надежда. Изкарват прехраната като обикалят сметищата на съседните на Видин села, събират метали, пластмаса и хартия и ги предават на вторични суровини. На ден, като тръгнат всички, изкарват по 60-70 лева. Когато имат повечко пари, първо купуват чувал брашно, олио, сирене, пилешки крила и фенери, за да има за супа за децата.
Въпреки че нито едно от децата й не е учило, говорят и се държат така, сякаш са грамотни, хвали се Надежда. Горделиви били и не взимали нищо даром. Което могла, тя направила за децата си – устроила ги, направила им къщи, а сега е голяма отмяна на всички синове и щерки, когато трябва да ходят да намират отпадъци и да изкарват пари. Баба Надежда гледа децата на всичките.
„Понякога бабата е много повече от майката.“, казва баба Надежда и допълва, че майката може да се кара, да е заета винаги, за да готви или пере, докато бабата забравя за къщната работа, облича децата и ги извежда да си играят.
Надежда знае имената на всичките си внуци. Въпреки че е неука и не е ходила на училище, Надежда много майчински и с любов разказва за децата и за техните проблеми. Не й убягва, че малката й внучка Петя трудно задържа вниманието си, има нужда непрекъснато да е с баба си или майка си, не пропуска да разкаже за нощните страхове на малкия Асен, който, макар и на 3, продължава да се бои от тъмното. За баба Надежда моментите, които прекарва с внуците си, са много повече от грижа, те са истинско приключение.
Синът на баба Надежда, Богдан, който е на 22 години, е баща на Славка. Откакто се е родила, Славка не е виждала майка си, а баба й Надежда сама се е грижила за нея. Сега малката Славка е вече на 4 години и заедно с няколко други свои братовчеди идват всеки ден в Комплекса за социални услуги във Видин, създаден от УНИЦЕФ. Сутрин автобусчето ги докарва в центъра, където пеят, танцуват, учат буквите и цифрите, играят с останалите деца. После обядват и следобяд се прибират при баба Надежда, която ги чака с нетърпение.
„И мене учат на цифрите и буквите.“, казва баба Надежда. Децата, откакто идват в Комплекса, са се променили, говори с гордост жената. Научили се на обноски, започнали да се грижат за къщата и по детски да помагат в домакинството. За Коледа, заедно със социалните работници в Комплекса, направили украшения за елха. Сега баба Надежда чака „детските помощи“, за да купи елха. Решила е да купи на внуците за Коледа и по един шоколадов Дядо Мраз и си пожелава децата да са здрави. Надежда е любимата баба на служителите в Комплекса, казва нейният социален работник Петя. Въпреки че вече е възрастна, тя проявява интерес към дневния център, в който идват нейните внуци и с интерес учи заедно с тях.
За Надежда и нейните внуци идват добри дни, откакто с тях работят социалните работници от Комплекса за социални услуги. Скоро Надежда ще започне професионален курс към Бюрото по труда, а статутът на Славка ще стане ясен и татко й ще придобие родителските права изцяло. Докато всичко се нареди, Надежда си пожелава здраве и сили да гледа своите внуци и се надява програмата за дневни грижи в Комплекса да не спира, за да може внуците й да не са неграмотни, като нея.
Във Видин една от най-уязвимите общности е ромската. Ако си българин и имаш някакво образование, много трудно, но можеш да си намериш работа, от която да припечелваш малко. Ако си от ромски произход обаче, шансовете да си намериш работа и да живееш в града добре, са почти нищожни. Много деца на ромски семейства са поставени в ситуацията да живеят бедно и да са лишени от основни неща, като образование, здравеопазване, дрехи и др.
*Снимката се публикува с разрешението на родителите на децата.
