Националната асоциация за приемна грижа приветства държавната политика, която насърчава намирането на трайни решения за съдбата на уязвимите български деца. Осиновяването, като мярка, която гарантира сигурност на децата, е повече от важна за обществото и за всички, ангажирани с благосъстоянието на децата.
Във връзка с предложените промени в Семейния кодекс, НАПГ изразява основното си притеснение, че с предложените мерки се ограничава развитието на дългосрочната приемната грижа, което в някои случаи не е в интерес на децата. Ние смятаме, че промените са рестриктивни към биологичните родители на децата и че системата за закрила на детето не притежава свободата и трудно би вземала решения, с които да гарантира максимално интереса на децата. Притеснява ни, че текстовете ще се прилагат буквално, без поемането на отговорност и решенията на службите могат да навредят на децата, вместо да им помогнат. Една от уязвимите групи родители, за които имаме сериозни притеснения, че могат да се разделят с децата си, са тези, които са заминали в чужбина, както и тези, които са изпаднали в криза или са под пълно запрещение. Според нас измененията ще доведат до масово вписване в регистрите на деца и ще се получи бум на международните осиновявания.
Другият текст, на който искаме да обърнем внимание, е този, свързан с попечителството и настойничеството на децата в приемни семейства. От една страна в предлаганите промени се казва, че настойници на деца, настанени в приемни семейства, които имат неизвестни родители или са под пълно запрещение, или са непридружени, са ръководителите на социалните услуги – в случая на приемната грижа – кмета на общината. Ние бихме искали да стане ясно, че до прекратяването на мярката за закрила на детето, настойник/попечител на детето е приемния родител и той настояваме за разширяване на правомощията на приемните родители за вземане решения за детето, включително решения за лечението му, подписване на документи за медицински интервенции, избор на учебно заведение и др. Настояваме в практиката да се въведе функцията на особения представител на децата в приемни семейства, които да са част от вземането на стратегически решения за детето, включително и осиновяването.
Осиновяването без съгласие на родителя е една от сега съществуващите възможности, регламентирани в Семейния кодекс. Бихме искали освен искането за промяна на мярката за закрила от родното семейство, да се добави и дали е налице сътрудничество за промяна на тази мярка. По този начин ще се избегне сегашната практика родители да подават декларации за промяната на мярката за закрила фиктивно, а в същото време да не съдействат за това. Длъжни сме да предупредим, обаче, че съществува и опасност да се случат реинтеграции на деца на всяка цена в родните семейства, които да постави децата отново в риск. Тук е важно да отбележим, че осиновяването трябва да настъпва едва тогава, когато са изключени правно всички възможни мерки за закрила в семейна среда, включително и приемна грижа. За нас е важно да се работи и максимално за оставане на детето в страната по произход, като се премахне ограничението за три отказа за осиновяване от български граждани.
НАПГ насърчава отпадането на тайната на осиновяването, както и текстовете за забраната на разсиновяването на деца. В същото бихме искали да се разработят механизми, които да увеличат подготовката и подкрепата на осиновителите, както и да се намери механизъм за партньорство между всички заинтересовани в осиновяването. Порочна и тревожна е практиката в повечето случаи да се забранява контактът между приемните родители и осиновители, без наличие на правна рамка за това, както и да се прекъсва рязко връзката между осиновените деца и приемните семейства, когато е в интерес на децата. Настояваме още веднъж социалните служби и всички заинтересовани страни да разпознават в приемното семейство страна, ангажирана с вземането на решения за детето, каквато роля е разписана в поднормативната база.
УС на НАПГ
