Статия във в. „24 часа“ със заглавие „300 лв. за бедна майка, 700 – за приемната мащеха на отнетото й дете“, провокира у нас, членовете на Националната асоциация за приемна грижа, твърде противоречиви чувства.
От една страна, няма как да не признаем сериозната логика в съжденията на автора – Слави Ангелов, по отношение недостатъчната ангажираност на държавните институции към семейства в затруднено финансово и социално положение. Прав е г-н Ангелов, че в описания от него случай е било редно социалните работници да приложат комплекс от мерки, които да позволят на родната майка сама да отглежда трите си деца, вместо да ги отнема от нея и да ги прехвърля на грижите на приемни семейства. Като представители на приемната грижа, вярваме, че няма по-добро място за едно дете от неговото родно семейство, когато това семейство се грижи с любов и всеотдайност, и прави всичко по силите си, за да расте детето спокойно, обгрижено и щастливо. Все пак, в името на обективността, длъжни сме да информираме г-н Ангелов, че в този конкретен случай и социалните работници, и НАПГ положиха не малко усилия, за да не допуснат отделянето на трите деца от тяхната родна майка. Бяха предложени множество възможности на майката, но тя практически отказа всичко, настоявайки единствено и само за пари. Не винаги, обаче, само с пари се решават проблемите.
От друга страна, трудно ни е да приемем злъчната нахъсаност на г-н Ангелов срещу приемните семейства и поставянето на всички тях под общия знаменател „търговци със стоката „деца“ и „нова циганска далавера“. Загадка остава за нас и нивото на достоверност на „фактите“, които г-н Ангелов изнася за „бити деца с фрактури, с белези по тялото от изгасени цигари“ и за „хлапета, които ядат храна на двора от купата на кучето“. Ако г-н Ангелов действително разполага с подобни факти, а това не е просто публицистична фикция, целяща усилване на ефекта от повествованието, настоятелно го молим да ни предостави повече информация за тези случаи, за да предприемем съответните действия, съобразно нашите възможности и компетенции. Силно притеснително е съществуването на подобни практики и уверяваме г-н Ангелов, че Националната асоциация за приемна грижа ги счита, меко казано, за неприемливи. Нещо повече, през годините сме доказали, че умеем да реагираме своевременно и адекватно на всеки сигнал за некоректно поведение на приемен родител.
Да, прав е г-н Ангелов, че и сред „стадото“ на приемните родители има „черни овце“, но това не е наш избор, а е въпрос на „качествен“ подбор от страна на социалните работници „с истински сърца“. Както вече споменахме, през годините сме показали, че можем да се борим срещу подобни негативни явления. И ще продължим да го правим! Защото сме убедени, че не може заради единици „печалбари“ и „търговци“ без морал да се отрича по принцип приемната грижа. Убедени сме, че в съвременния свят тя е безалтернативна, когато става въпрос за спасяване на детски съдби.
Ето защо, затрудняваме се да разберем целта на статията. От финалната констатация на г-н Ангелов – „адът от социалистическите домове се прехвърли в капиталистическите приемни семейства“, оставаме с впечатление, че статията е „жалба по отминалото време“, а целта е премахване на приемната грижа и връщане на съществувалите до скоро домове за изоставени деца. Любопитно ни е дали г-н Ангелов сам е стигнал до тези „открития“, или е бил подпомогнат от социални работници „с големи сърца“.
Ще се радваме, ако г-н Ангелов даде отговор на тези въпроси и, най-вече, ако поднесе извиненията си на всички онези приемни родители, които всеотдайно се грижат за деца в нужда, а в повечето случаи – и за техните биологични семейства.
Ако според г-н Ангелов 700 лв. са колосална сума за отглеждане на едно дете и това е един добър бизнес, то отправяме покана към него да се присъедини към голямото семейство на приемните родители, за да се почувства и той финансово и морално удовлетворен. Между другото, 700-те лева реално не са толкова (а по-малко) и са заплата за положен труд, като този на възпитателите в социалния дом, но с добавена стойност за детето. Впрочем, разбрахме колко получават родните и приемните майки, но не разбрахме колко получават авторите на клеветнически и необективни статии, създаващи разделение по болезнени за обществото ни проблеми.
И още нещо – от статията разбрахме, че има „извратена чиновническа схема“, но също така, става ясно, че има и извратена медийна схема за обругаване на приемната грижа, за охулване на приемните родители безогледно, „на кило“, напълно в стилистиката на хейтърството. Жалко за българската журналистика, ако това й е нивото! Хейтърско! Истинската журналистика, г-н Ангелов, търси и показва обективната истина, търси и представя различните гледни точки, не насажда омраза, а търси обществено полезни решения. Не бъркайте четвъртата власт със съдебната власт, г-н Ангелов! Вашата работа не е да издавате присъди, а да информирате обективно.
За финал, благодарим на г-н Ангелов за откровенията, защото те са един не лош повод за пореден път да бъде поставена темата за изоставените деца, за децата, които растат при безотговорни родители, и за видимите (поне за по-голямата част от обществото) ползи от приемната грижа. Според проучване на Изследователски център „Тренд“ от 2017 г., половината българи биха поверили децата си на приемно семейство, ако нещо се случи с тях. От същото проучване става ясно, че мнозинството българи биха станали приемни родители, само ако получават заплата за положения труд – нещо, за което шизофренно биват обвинявани приемните родители.
С огорчение констатираме, че нападките срещу приемната грижа не стихват, а напротив – стават все по-ожесточени.
Жалкото е, че авторите на подобни писания не предлагат алтернативи, а храчат ей така, за спорта. Ако на тези писачи наистина им пука за децата и техните родни майки, или да предложат друг вариант, или да спрат да ругаят необосновано. Защото от това страдат преди всичко децата! Истината е, че в целия цивилизован свят не е открит по-добър модел от приемната грижа за преодоляване на проблема с изоставените деца и децата в риск. Ще сме благодарни на г-н Ангелов, ако ни информира за някоя неизвестна за нас иновация в тази сфера, която с удоволствие ще проучим и ще направим възможното да приложим на практика.
_______________
Още за цитирания в статията случай:
Веднага след излъчването на телевизионен репортаж за цитирания в статията случай, НАПГ се ангажира да го провери и да помогне с каквото може. Свързахме се с регионалния Отдел за закрила на детето, откъдето ни информираха, че многократно са работили със семейството и са подкрепяли финансово самотната майка. С радост ни съобщиха, че веднага се е сформирала група граждани, които искат да помогнат на майката и нейните деца. Междувременно, майката получи предложение за работа, което тя отказа и предпочете да си открие банкова сметка, към която да насочва всички желаещи да й помогнат. Усещането, че жената предпочита лесния начин на живот, отблъсна всички участници в гражданската инициатива, които в крайна сметка, отказаха да й помагат.
Вижте още за случая ТУК!
