С известно разочарование ние, приемните родители от Националната асоциация за приемна грижа, споделяме притеснението си от поредния случай на обезличаване на приемната грижа и свеждането и до “бизнес с детски съдби”.
В журналистически репортаж, излъчен по Нова телевизия, приемен родител от Видинско разказва за това, че е давал пари на социален работник, в замяна на което, по думите на приемния родител, в семейството е настанявано дете. Порочната практика се е повторила два пъти, а на третия, по думите на приемната майка, социалният работник е поискал да си закупи мебели, които приемната майка да изплати на лизинг.
Тази ситуация е много притеснителна за нас, приемните родители, които имаме ясно разбиране за приемничеството – ние вярваме, че децата имат право на семейна грижа и да растат в семейство, като приемните родители са грижовни, добре обучени и подготвени професионалисти. Даването на пари и изнудването за пари в приемната грижа е категорична форма на злоупотреба и корупция.
В тази връзка Националната асоциация за приемна грижа за пореден път напомня на обществото, че приемната грижа не е единствено форма на временна заетост, а алтернатива за деца, за които единственият шанс да са закриляни, е животът в социален дом. Прокламирането на приемната грижа като трудов ангажимент е подвеждащ, отчайващ и силно притеснителен факт. Длъжни сме да напомним, че да станеш приемен родител в България не е лесна задача – процедурата, ако се следват правилата, не е кратка, а оценката е твърде детайлна. Защото е важен интересът на децата.
По отношение на заплатата на приемните родители. Отново сме длъжни да напомним, че възнаграждението на приемните родители е обвързано с минималната работна заплата (150% от МРЗ за едно дете, 160% – за две деца, 170% – за три и повече деца). Спекулация е, че приемната грижа е лесен начин да изкараш пари. В същото време трябва да напомним, че хвърлянето на обществени обвинения за това, че приемните родители получават заплата, е повече от популистко. Приемната грижа е професия и като такава – за нея се изплаща възнаграждение, както на възпитателите, социалните работници, психолозите и персонала на социалните домове. Разликата е в това, че приемните родители нямат социална сигурност – не ползват отпуск, болнични и имат трудности в пенсионирането, въпреки цялата инвестиция в децата. Просто защото са на граждански договори.
Отново бихме искали да напомним, че пътят на държавата да професионализира приемната грижа е много навременен и правилен. Ние, като част от Консултативния експертен съвет към Агенцията за социално подпомагане, чрез който се управлява приемната грижа у нас, ще работим за по-качествена приемна грижа. Напомняме своите искания за образователен ценз на бъдещите приемни родители, както и за по-детайлна оценка на мотивацията на приемните родители.
Ние няма да виним тези, които са намерили в приемната грижа поминък. Някой им го е позволил и е допуснал това да се случи. За което не сме виновни ние. Ние държим трудът на приемните родители да бъде оценен. Ние обичаме децата без пари, даваме всичко, което можем, за тях без пари. И не спираме грижите и разходите, когато издръжката им свърши. Не се оплакваме, когато заплатите ни се бавят. Опитваме се да се справим с трудностите, които имаме, за това, че сме на граждански договори (не можем да получим кредит от банката, например, или да се разболеем). Ние сме до децата, когато нощем плачат и пищят от ужасите от миналото. И ние плачем за тях, когато намират своите нови семейства. Ние сме приемни родители, които се грижат за деца, които никой не иска. И държим на това.
