Национална асоциация за приемна грижа остро осъжда насилието в центрове за настаняване от семеен тип. Нашумелият случай със записа на насилие в гр. Шумен е поредният, който достига до организацията на приемните родители. Считаме, че подмяната на големите домове с множество „малки домчета“, наречени с непретенциозното, дори щадящо обществото “центрове за настаняване от семеен тип” води до капсулиране на децата в още по-затворени общества, където те са по-лесно манипулируеми, а контролът на обществото над грижата е по-трудно осъществим.
Ние, приемните родители, знаем, че социалната система, част от която са тези центрове, има добре смазана машина за самозащита и този случай ще е поредният „неотговарящ на истината“. Знаем, че при подобни проверки децата отричат да са насилвани и с готовност биха приели цялата вина. Тази реакция е удобен изход за всички отговорни институции, но травмата остава единствено и само за сметка на децата.
Националната асоциация за приемна грижа, като обединение на приемни родители, още веднъж категорично заявява, че подмяната на домовете за деца с луксозни помещения, без промяна в грижата и в хората, които се грижат за децата, е повече от безсмислена. Ние бихме искали да се въведе качествен модел за изслушване и проучване на мнението на децата, както и за независим граждански контрол в институциите за деца. Препоръчваме създаване на граждански съвети в общините, които да са съставени от общественици, които да наблюдават грижата за децата в затворените институции. Категорично смятаме, че Държавната агенция за закрила на детето и Омбудсмана трябва да правят проверки с приоритет на затворените институции за деца и възрастни, а не просто планови проверки, които проследяват административното съответствие на грижата. НАПГ, като родителско обединение, е готово да се включи във всички инициативи, които намаляват злоупотребата с деца в грижа, както и ще поиска извънредно заседание на Националния съвет за закрила на детето към ДАЗД.
Ние, приемните родители, бихме искали да напомним, че държавата изпълнява приоритета си да закрие домовете за деца с увреждания, но подмяната на старите домове с нови не променя житейската ситуация на децата. Не останаха невидими за нас усилията на държавата да запълни максимално капацитета на новите къщички, които бяха построени с европейски средства. В същото време персоналът в повечето нови домове се състои от хора, които са работили в привидно закритите институции. Служителите в центровете за настаняване от семеен тип за деца с увреждания в често нямат компетенции, работят срещу скромно възнаграждение, не получават професионална подкрепа, обучение и супервизия, което води до текучество. В същото време психологическата пригодност на хората в институциите за деца се изследва формално, което отваря вратите за насилието и злоупотребата.
За нас не е тайна и това, че в центровете за настаняване от семеен тип се ползват много медикаменти, удобно предписани от лекари, които се служат за контролиране на предизвикателното поведение на децата. Също така е важно да споменем, че след като бяха преместени в новите къщички, част от децата подобриха състоянието си, но плашещо тревожен остава въпросът за това, че много от увредените деца не могат да говорят и общуват. Това ги прави лесни жертви на насилие и ги поставя в изолация, като допълнително забавя развитието им.
По данни на Държавната агенция за закрила на детето 150 деца с увреждания са починали за периода 2010 – 2015 година, докато държавата изпълнява проекта за закриването на домовете за деца с увреждания. Българският хелзински комитет сигнализира за 294 бебета и новородени, които са починали в домовете за малки деца за същия период. Тревожи ни също така, че всяко 20-то от 1000 бебета попада в дом. С това НАПГ отново напомня, че инвестицията в родителите, за да се грижат за децата си, помага много повече, отколкото каквото и да е институционална грижа.
