Категория:

Половината от българите (54,2%) биха поверили децата си на грижите на приемно семейство, ако те не могат да се грижат за тях. Това показват данните от социологическо проучване на Галъп Интернешънъл за състоянието на приемната грижа, проведено по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа и реализирано с финансовата подкрепа на Мтел.

Българите знаят какво е приемна грижа, показва социологическото проучване. Близо 70 процента от българите свързват приемната грижа с временното отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, в семейство. 37 на сто от сънародниците ни са готови да станат приемни родители, ако получават издръжка и заплата за отглеждането на детето, 20 на сто се страхуват да станат приемни родители, а за 11 на сто заплатата и издръжката не са от значение, ако станат приемни родители, показват още данни от изследването, представени от Александър Миланов от Националната асоциация за приемна грижа.

Българите биха станали приемни родители, ако:

  • Имат достатъчно време да опознаят детето, преди да го вземат у дома (41,2%)
  • Детето няма заболяване или увреждания (33%) и е без трудности в поведението (23,3%)
  • Бъдещите приемни родители сами определят възрастта, на която да е детето (31,7%) и неговия етнос (27,2%)
  • Определят сами дали идва от социален дом или от биологичното си семейство (11,2%)

„Неоснователни и притеснителни са страховете на обществото, че приемната грижа е лесен начин да се изкарат пари на гърба на децата в беда“, коментира Александър Миланов от Националната асоциация за приемна грижа. От социологическото проучване ясно се вижда, че за значителна част от българите водещ мотив да се реализират като приемни родители би бил възнаграждението и осигуряването на държавна издръжка за децата. „В това няма нищо тревожно. Професията на приемния родител е факт, това е достоен труд, но ние сме против социалните работници и бюрата по труда да убеждават хората да стават приемни родители само, за да се справят с безработицата“, допълва Александър Миланов.

Националната асоциация за приемна грижа работи в партньорство с Мтел по инициативата „Приеми бъдещето“, с чиято финансова помощ бе проведено проучването, от 2014 г. насам. Телекомът е инвестирал близо 90 000 лева само за изминалата година, като средствата са достигнали до повече от 200 деца в приемни семейства. Благодарение на инвестицията на Мтел, Националната асоциация за приемна грижа е реализирала 2 младежки лагера, консултирала е с правна помощ 13 казуса на деца в риск, провела е повече от 5 различни събития за младежи. С финансовата подкрепа на телекома повече от 200 приемни семейства получиха коледни и великденски пакети с продукти от първа необходимост. Мтел и Националната асоциация за приемна грижа планират да продължат партньорството си, като реализират стипендиантска програма за първокласници в приемни семейства, лагери за по-малки деца и др.

Идеята на инициативата „Приеми бъдещето“ е да помогне на децата без родителска грижа да намерят семейства, които наистина да ги отгледат с любов. Децата са нашето бъдеще и затова ние в Мтел ще продължим да работим още по-усърдно по тази кауза и занапред“, коментира Илияна Захариева, директор „Корпоративни комуникации“ на Мтел.

Към края на март 2015 година у нас приемните семейства са 2362, а в техните домове живеят 2304 деца. Най-много приемни семейства има в областите Шумен (187), Варна (175), Плевен и Монтана (144), а в град София приемните родители са само 63. Близо 600 са приемните родители без деца, като най-много са в област Пазарджик (46). 446 приемни семейства са заличени от регистрите, като причините са основно две: част от тях стават осиновители на приемните си деца, а друга част не успяват да се справят с раздялата с децата, поради липсата на подкрепа и системата ги обявява за „несправили се“.

Малки момичета от български произход, между 2 и 5 годишни, са основно децата в приемна грижа, показват наблюденията на Националната асоциация за приемна грижа. 2 от 3 деца в приемни семейства са от български етнически произход, а все повече деца попадат в приемни семейства от домовете на собствените си родители, заради насилие, неглижиране и бедност. Традиционно семейство, с двама партньори, между 40 и 50 години, които са завършили средно образование и са отгледали поне едно дете – това са приемните родители у нас, според Националната асоциация за приемна грижа. Водеща мотивация за това да приемат деца без родители в домовете си продължава да е личното разбиране, че трябва да се помогне на дете в беда.

Масово приемните родители у нас се сблъскват с лошото и административно отношение на социалните работници към тях. За голяма част от приемните родители тревожно е и отношението на обществото към децата от ромски произход, както и неспособността на училищата и детските градини да работят с деца, живели в домове или в насилие. Липсата на социални услуги за навършващите пълнолетие и напускащите системата за закрила на децата също е сред проблемите, които поставят приемните родители. Повечето от тях не са склонни да се грижат за деца с увреждания, заради липсата на социална и здравна подкрепа. Все повече приемни родители посочват, че при настаняването на деца при тях те не получават цялата медицинска информация за заболяванията. По този начин много трудно се откриват заболявания, а за други започва късно лечение.

Сключването на граждански договори от страна на общините с приемните родители продължава да се посочва като проблем за развитието на приемната грижа. Националната асоциация за приемна грижа предлага да се приложи режима на трудов договор за надомна работа. В същото време е необходимо да се завиши качеството на приемната грижа и да се въведе професионализация – тоест, да се специализират семейства, които да се грижат за деца с увреждания, новородени, деца в конфликт със закона, както и за непълнолетни родилки с бебетата им.

Презентация на Илияна Захариева, Мтел

Инфографики