Националната асоциация за приемна грижа продължава да настоява и да напомня на отговорните отдели за закрила на детето, че предоставянето на навременна, качествена и подробна информация за здравословното състояние на децата, които се настаняват в приемни семейства, е повече от важно. Не за приемните родители, а за децата. За пореден път сме принудени да напомним, че правото на информация за здравословното състояние на детето е основно право на приемното семейство, което от своя страна е задължено да гарантира правото на безопасна и здравословна грижа.
Ето и два примера, които са само част от тревожната практика да не се предоставя навременна информация за здравословното състояние на детето.
Първи случай. Социалните работници настаняват новородено бебе в приемно семейство. Детето е родено в осмия месец, недоносено. В епикризата от болницата, от която изписват детето, е записано, че детето е с инфекции и има рискове за него. Тази информация не се предоставя на приемните родители. Детето три пъти се задушава при хранене. След последния случаи лекарите установяват, че новороденото е изписано недолекувано и трябва да остане за лечение в болницата. В този случаи не е представена информация на приемните родители за реалния риск пред детето, нито за актуалното му здравословно състояние.
Във втория случай новородено бебе е настанено в приемно семейство. След няколко месеца в приемното семейство, приемните родители забелязват странни изменения във физическото развитие на детето. Консултация при личния лекар създава тревожно притеснение за налични увреждания при бебето. Резултатите от консултации със специалисти потвърждават съмненията. Започват процедури за подобряването на здравословното състояние на детето. През това време стартира процедура по осиновяване. При първата среща с осиновителите приемната майка моли социалните работници да предоставят информация на кандидатите за осиновители за реалното здравословно състояние на детето в момента. Социалните работници обясняват, че това не е „нейна работа и че няма нужда да се дава тази информация“, след което по думите на приемната майка, тя бива изгонена от отдела за закрила на детето. В следствие на това осиновителите не са напълно информирани за реалното състояние на детето.
Във връзка с тези два случая, които не са изключение, а напоследък – масова практика, Националната асоциация за приемна грижа напомня, че специалистите по закрила работят в интерес на детето. В същото време укриването на информация, която се отнася до живота и здравето на детето може да се квалифицира като престъпление, особено ако укритата информация е важна за спасяването на детския живот. Ако приемем, че информацията, която е укрита от осиновителите, не ги информира за възможни увреждания, а такива се развият с растежа на детето, вариантите са два: или порочно разсиновяване, каквото не е изключено, или грижа за дете с увреждания, за каквато семейството може да не е подготвено. В същото време приемното семейство може да допусне грешки при обгрижването и то несъзнателно, а това да доведе до фатални последици за детето.
Чрез прозрачност и работа в интерес на детето ще гарантираме основното право на децата да растат в семейна среда. Затова призоваваме за повече професионализъм и пряка работа както с осиновителните семейства, така и с приемните родители, за да можем да полагаме качествена грижа за децата.
