Националната асоциация за приемна грижа подаде сигнал до Комисията за защита от дискриминация относно неравното третиране на професионалните приемни родители, сравнено с другите професионалисти по приемна грижа на общинско и областно ниво.
В жалбата се посочва, че професионалните приемни семейства получават допълнителна квалификация, а приоритетно в професионални приемни семейства се настаняват деца до тригодишна възраст, деца с увреждания, деца-жертви на насилие или трафик, деца, спрямо които е приложена мярка “полицейска закрила”, както и деца при условията на заместваща грижа. Размерът на възнаграждението на професионалното приемно семейство е както следва: за 1 настанено дете – 150% от минималната работна заплата, за 2 деца – 160% от минималната работна заплата, за 3 или повече настанени деца – 170% от минималната работна заплата.
Социалните работници, които са част от процеса по приемна грижа и са наети от Областните екипи по приемна грижа, са наети на срочни трудови договори. Професионалните приемни родители са наети на граждански договори. И социалните работници, и приемните родители са част от един екип, изпълняват сходни дейности, наети са по критерии (социалните работници – по критерии, зададени от АСП, приемните родители – по критерии, заложени в Закона за закрила на детето и Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях).
В следствие на това неравно третиране приемните родители са по-непривилегировани и търпят вреди:
- Не могат да ползват обезщетение за временна нетрудоспособност (наетите социални работници на трудов договор могат да ползват обезщетение при заболяване). При наличието на онкологично или друго тежко заболяване, децата биват извеждани от приемното семейство, гражданският договор се прекратява, а приемният родител е лишен от доходи.
- Не могат да ползват обезщетение за безработица (При извеждането на детето от приемното семейство до следващото настаняване на дете може да минат между месец и година, в което приемният родител не може да се възползва от обезщетение, на каквото имат право социалните работници на трудов договор);
- Не могат да ползват платен годишен отпуск (какъвто се полага на социалните работници, наети по проекта “Приеми ме 2015”);
- Не могат да ползват в пълния обем обезщетение за майчинство, професионална злополука или друго (на каквото имат право социалните работници, ако в процеса на работата си по проекта родят или пострадат);
- Приемните родители не могат да получават кредити от банки (поради липсата на трудови дългосрочни отношения) или да закупуват стоки на лизинг.
“Ние съзнаваме, че нормативната уредба по отношение на трудовото законодателство в областта на приемната грижа не е достатъчно ясно и има съществени пропуски. Но докато се решат ангажирано въпросите за статута на приемните родители, близо 2000 приемни родители са ощетени и не могат да ползват пълния си обем права, не са обект на социална закрила, при това, че извършват високорискова, емоционална и трудна обществена задача – да полагат грижа в собствените си домове за деца, жертви на насилие и злоупотреби, трафик, деца с увреждания и в риск и др.”, коментира по повод жалбата програмният мениджър на Националната асоциация за приемна грижа Гинка Илиева.
Националната асоциация за приемна грижа сигнализира Комисията за защита от дискриминация, за да повдигне постави отново въпроса за социалната сигурност на приемните родители, но и за да допринесе за обществения диалог за труда на приемните родители. “Надяваме се чрез този сигнал да успеем да насърчим законодателя да намери разумно, основано на закона, решение относно социалната сигурност на приемните родители.”, коментира от своя страна председателят на НАПГ Мирослав Долапчиев.
