Милена и Кирил са част от многодетно семейство, където пространството, уюта, нежните майчини грижи и обич са непознати за тях. Майка им няма партньор и през по-голямата част от времето отсъства като оставя своите деца да се гледат сами. Малката Милена е само на 3 години и половина, а братчето й на почти 5, но липсата на внимание и ласки са оставили вече своите тежки следи върху развитието на дечицата. Бедността, мизерията и липсата на нормални грижи довеждат Милена и Кирил в дома за изоставени деца „Св. София” в средата на месец декември 2010 година. Малко преди дългоочакваните от всички деца Коледни празници, когато подаръците и чудесата са мечта на всеки малчуган, братчето и сестричето престъпват прага на студената институция – премръзнали, уплашени, измъчени, гладни и сами…
Малката Миленка е едно усмихнато и много общително дете, което обожава музиката. Кирчо е по-затворен, обича да рисува и танцува. И двамата предпочитат да бъдат около възрастните, тъй като не са играли много с други деца и не са имали играчки, които да ги радват и забавляват. Специалисти на фондация „За Нашите Деца“ подкрепят тези малчугани и дълго работят за това братчето и сестричето да открият своя нов дом и да са заедно.
Благодарение на добрите грижи децата бързо показват голям напредък в своето развитие. При постъпването си в институцията, Милена е можела само да стои седнала, но скоро започва да пълзи, а Кирил участва в игрите на своите връстници и е изключително подвижен и любознателен. Минават почти две години, когато през месец септември 2012 г. Кирчо вече има своя нов изпълнен с топлина и сигурност дом и истинско любящо семейство в лицето на своя професионален приемен родител. С помощта на екипа по приемна грижа на фондация „За Нашите Деца” момченцето успява да се адаптира чудесно и да постигне голям напредък в своето общо развитие.
С една малко подробност – сестричката му Милена не е с него.
Целият екип от специалисти на Центъра ни по приемна грижа, работещ с децата беше твърдо решен да запази изградената емоционална връзка между братчето и неговата по-малка сестра. С тази мисия осем месеца по-късно преминала през много тежки моменти, Милена вече живее при Мария и споделят общ уютен дом със своя брат. Тя е щастлива, любопитна, малко изплашена, но подкрепяна и напътствана във всяко свое детско изследване и лудория от своя любим брат Кирил.
За тези две деца и след най-тъмните и страшни нощи, настъпиха дни, изпълнени с надежда.
Заглавието е на Националната асоциация за приемна грижа. Оригиналната публикация е на сайта на фондация „За Нашите Деца“
