Нина. На 66 години, от Казанлък. Запознахме се с нея, когато отидохме в Казанлък, за да се видим с приемните родители, които членуват в Национална асоциация за приемна грижа.
Отгледала едно дете, сега гледа второ.
Момиченцето дошло при нея, когато било близо на 3. Не можело да говори и да ходи, тежало под 10 кг. На памперси.
Било малтретирано детето май. Тригодишното имало следи от изгаряния с цигара около вагината.
Зъбките му били изтрити, не можело да дъвче храна – хапне един залък, хапне втори и заспива. Колко пъти бъркала в устата да избута скатания в бузата залък, да не се задави и задуши детето, Нина не помни.
Най-страшни били нощите. Около 1 през нощта момиченцето се будело и почвало да пищи истерично. Така пищяла и като искала нещо. Не говорело, пищяло. По нощите Нина и нейният съпруг стояли на касата на вратата и чакали пристъпите да отминат, защото детето не давало да бъде прегърнато- просто се свивало се като животинка в ъгъла на кошарата и пищяло.
За броени месеци, благодарение на любовта, 3-годишната проходила, проговорила, тръгнала на детска градина и станала любимка на учителките.
Сега това тригодишно дете е осиновено в чужбина. Болка за Нина е, че ни вест, ни кост от осиновителите, но знае, че такава е участта на приемните родители.
Приемната грижа спасява детството и създава личности.
