Нина Стоянова е магистър по социални дейности от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Тя е педагогически съветник в Професионалната гимназия по химични и хранителни технологии, а доскоро работеше в Комплекса за социални услуги за деца и семейства в града. Става приемен родител, след като разбира, че има много деца, които се нуждаят от подкрепа и грижа. Случва се, докато дежури в центъра за спешен прием към Комплекса. В работата си за социалното заведение е била ангажирана с деца – жертви на насилие, и семейства в риск. От септември 2016 г. Нина Стоянова е координатор на Националната асоциация по приемна грижа за област Пазарджик.
Нина, какво е за теб приемната грижа и НАПГ, като родителска организация?
Аз вярвам, че децата трябва да имат щастливо детство, за да станат успешни възрастни и да помагат на онези, които имат нужда, за да може да дойде време, в което няма да има страдащи и самотни деца. Мисля, че мисията на Националната асоциация за приемна грижа е сред най-хуманните задачи на обществото – грижата и инвестицията в детството, което освен благородна цел, е и необходимо за обществото, защото така се създава общество със стойностни и щастливи личности.
Защо стана приемен родител?
Аз станах приемен родител, защото се сблъсках с много детски и човешки истории, в които научих колко ощетени са малчугани, които нямат семейство. От приемната грижа научих много. Но най-ценният урок, може би, беше този, че човек не бива да спира да търси решения, отговори, причини, обяснения, информация, стимули, смисъл, по-добри стъпки. Считам, че успешната приемна грижа е комбинация между чувствителният у приемния родител и готовност да се довери и следва пътя, който показват децата. Разбира се и подготовка и стремеж за намиране.
Какво постигна твоето приемно дете?
Според мен, в моя дом приемното дете разви самочувствие, увереност, убеденост в съществуването на любовта. Надявам се в бъдеще тези неща да му бъдат опори, за бъде борбен, успешен и удовлетворен човек.
Кои, според теб, са големите проблеми на приемната грижа?
Трудностите идват от реакцията на децата. Първоначално те са стресирани от промяната. Особено в случаите, когато се изведени от семейната среда и са настанени при приемни родители буквално за часове. Трябва им време да свикнат с промяната. Първоначално такива деца се чувстват несигурни и се съмняват в грижата и любовта на семейството, при което са попаднали. Те провокират с поведението си, опитвайки се да разберат дали хората, които се грижат за тях, са искрени. Изисква се постоянство и търпение от страна на приемните родители. Те трябва да следват детето и пътя, който то очертава, тогава нещата се получават. Много важно е и отношението към биологичното му семейство. Ние показахме на детето, за което се грижихме, че семейството му има нашето уважение. Точно това е и идеята на приемната грижа – да помогне на семейства в криза. Всяко семейство може да изпадне в труден момент и да не може да се грижи за детето си. Приемните родители поемат такива деца, докато родителите се стабилизират.
