Водачът е човек, притежаващ смелост, сила, отговорност, решителност и много други качества. Обикновено в племената водачът е възрастен, натрупал много опит.
Аз съм в приемно семейство от около 3 години. Преди това живеех с майка ми – жена, обгрижвана от нейната майка, която не е осъзнавала, че по този начин е лишавала дъщеря си от опит, отговорност, вземане на решения, самостоятелност. В резултат на това майка ми не знаеше как да се справя с живота, беше безсилна и чакаше помощ от другите. Често пращаше мен и по-голямата ми сестра при съседи и познати, за да просим. На нас не ни беше приятно, но мама ни караше. На баба й ставаше жал и ни даваше парички, които ние давахме на мама, защото иначе тя пак щеше да си изкара безсилието върху нас.
Веднъж, когато наближаваше рожденият ден на мама, баба пак ни беше дала пари и с кака решихме да подарим цигари на майка ни, понеже като че ли те я успокояваха. Но тя помисли, че й се подиграваме.
Времето минаваше, ние ставахме по-големи, а заедно с това нарастваше и нежеланието ни да ходим по домовете на хората за цигари и пари. След смъртта на баба, мама не искаше да живеем вече в къщата, вероятно заради неразбирателствата между нея и леля за имота. Живеехме на квартири – естествено, по-скъпи, отколкото можехме да си позволим. Тогава не осъзнавах как стоят нещата. Бях едно малко дете, което предпочиташе да се заравя в книгите, където си създавах свой портал, далеч от реалността.
Сега, няколко години по-късно, всичко това е далеч в миналото. Спомням си го, защото искам да помня откъде съм тръгнала, през какво съм минала и какво съм постигнала. Причината, поради която съм в приемно семейство, е не само финансовото положение на майка ми и готовността на хората от лизинговите къщи, на който дължеше пари, да си ги вземат и чрез не толкова мирен, а направо агресивен начин, а и неспособността и неподготвеността й за живота. Не я обвинявам – знам, че това е било предадено от нейната майка, която пък се е учила от своята майка и така нататък поколения назад лутане в търсене на правилния път.
Но знам също, че с попадането ми тук, на мен ми е даден шанс да променя нещата и бъдещето си. Смело мога да твърдя, че благодарение на приемната ми майка всичко около мен се промени. Вече го няма онова мъничко момиченце, свито и прегърбено, което израсна като сянка, без мечти, надежди, вяра.
Всяка майка обича децата си. И нашата майка ни е обичала. Но някак си в съзнанието ми, като върна лентата назад към детството ми, не намирам спомен, в който да ме е прегърнала с топлота и ласка. Такава прегръдка помня от майката на една съученичка.
Сега съм дете, изграждащо своя характер, търся себе си, имам дом, семейство, топлина, обич, приятели. Имам всичко! Научих се да изразявам мнение, да мечтая, да обичам, да ценя, да желая, да творя. Допускала съм много грешки, докато науча важни житейски уроци.
Преди време в това семейство имаше още едно момиче. Тя ме научи да разпознавам кои са ми приятели и кои не. Тя беше винаги до мен, колкото и да не го заслужавах. Тя беше и си остава първата ми приятелка. И сега, когато е осиновена на милиарди километри от нас, едва сега осъзнах какви грешки съм допускала и колко добър учител ми е била. Естествено, заслуга за това има и приемната ни майка. Жената, която ми показа един нов свят, където обичта, разбирането, грижата и всички други добродетели стоят на пиедестал. Заживях нов живот и подобно на новородено гледах на всичко с интерес.
В началото шикалкавех, криех си бележника, държах метлата с две ръце, чупех чинии, опитвах да се харесам, докато разбрах, че тук царят разбиране и подкрепа. Научих се да разпознавам правилното и да го прилагам и вече не ми се налага да шикалкавя. Това ми хареса, чувствам се добре. Обикнах себе си и установих, че вече имам приятели. Започнах да трупам опит, да реализирам идеите си. Започнах да усвоявам много неща. Вече не се интересувам от това, което ще кажат другите. Аз съм себе си и, ако в дадена ситуация съм постъпила по неприемлив за някого начин, то е било, защото това е трябвало да се случи.
Научих, че за всяко нещо си има причина.
Преди време почина майка ми. Не казвам, че ми беше лесно, но приемната ми майка и другото дете, а и хората около нас бяха до мен и ми даваха сили. Тоест – имало е причина да съм тук сега. Защото, ако това се беше случило, докато живеех с нея, нямаше да се справя.
Тук станах силна, уверена, упорита и смела.
Също така съм и емоционална и изразявам чувствата си. Пишейки всичко това, подскачам от радост, не само защото събрах тук историята си, а и защото я представям по нов за мен начин. Нов, защото гледам на миналото от друга позиция, не живея там – аз съм тук и сега. Нов, защото преди това опитвах да бъда лоялна към майка ми, но разбрах, че основната съставка на живота е истината, а за вкус е нужно да прибавим и няколко щипки положителна емоция.
Майка ми е правила грешни избори, но аз не я виня. Сега, когато вече осъзнах, че има други пътища, ще вървя в друга посока. Когато едно мъничко човече се появи на бял свят, негов пример и модел за подражание е майката. Детето я следва навсякъде. Но идва момент, когато това дете прохожда само и тогава всичко е различно – пред него има отворена нова врата, която е нова възможност. Прекрачило прага, то започва да опитва, осъзнава, избира, греши, трупа опит.
Пример: Зима е. Детето ви си играе край огъня. Опарва се. На другия ден пак играе там. Поглежда си пръстчето и казва „Не, от това ме боли. Няма да играя тук!”. След този момент добрият водач би му показал безопасното разстояние. Но също така след време би го поощрил и подпомогнал в опознаването и овладяването на силата на огъня, така необходим в живота му.
Но ако майката, дотичвайки в желанието да го предпази, казва на детето си да иде в другата стая, то няма да знае защо го изолират – незнанието и страхът ще го водят цял живот. Това се е случило с майка ми, баба ми и т. н. поколения назад.
Това няма да се случи с мен! Защото в живота ми влезе добър водач. Водач, който е бил добре подготвен. Водач, който отвори сърцето си за мен. И, започвайки от нулата, ми помогна да се доверявам, след което травмите от миналото бяха заместени в паметта ми от топли и красиви дни.
Този водач е моята приемна майка!
