Вие ни питате:
От няколко месеца в семейството ни има настанено детенце. От ОЗД-гр.Д. ни изпращат ежеседмично да посещаваме психолог в ЦОП в град, който се намира на 45 км. от нашето село. В двете посоки ние с детето пътуваме 90 км. Това не се отразява добре на детето – то повръща, нервничи. Ние смятаме, че детето ни няма нужда от тези посещения. В селото ни има и други деца, настанени в приемни семейства, които наистина се нуждаят от подкрепата на ЦОП, а не ги търсят. Нашето мнение е, че отношението е лично, тъй като преди време писахме жалба против отношението на началника на ОЗД към нас. Как да постъпим?
Ние отговаряме:
Разбираме, че пътуването веднъж седмично е уморително за детето, още повече, че то е малко. Напълно разбираме притесненията Ви за здравето и благосъстоянието на детето. Приемната грижа, обаче, е работа в партньорство. Вие, като професионалисти, имате право да изразите мнение пред Вашия социален работник относно необходимостта детето да посещава ЦОП и да се консултира с психолог.
Ако Вие смятате, че детето се чувства добре и няма такава необходимост, споделете го. Имайте предвид, обаче, че крайното решение е на Отдела за закрила на детето, защото те огговарят за детето, което е в риск, въпреки, че е настанено при вас. Те са професионалисти и би трябвало те да преценят какво и как ще помогне на детето, настанено при Вас. Ако смятате, че пътуването веднъж седмично е тежко и натоварващо за детето, споделете го с екипа на ОЗД.
Не забравяйте да сте ясни и открити в комуникацията – най-важен е интересът на детето, което е настанено при вас. За неговото бъдеще сте отговорни всички и е добре да намерите допирни точки в комуникацията си, далеч от разногласията по между ви.
