Категория:

Националната асоциация за приемна грижа, Българската асоциация на осиновените и осиновителите и фондация “Приятели 2006” организираха лекция – дискусия, посветена на прехода от приемна грижа в осиновяване. Лектор на конференцията бе Ирмела Вийман, немски психотерапевт, с богат опит, включително и като приемен родител. Тя бе в България по покана на фондация „Приятели 2006“. Участници в срещата бяха приемни родители, осиновители, специалисти по приемна грижа и осиновяване. Модератор на срещата бе Вера Колешева, която е с многогодишен опит като обучител на приемни родители и осиновители, част е от екипа на Националната асоциация за приемна грижа. Събитието се проведе с подкрепата на Мтел.

Срещата беше открита от председателя на Националната асоциация за приемна грижа Мирослав Долапчиев, който разказа личния си опит като приемен родител, чието приемно дете е осиновено. “Аз съм изключително радостен, че организацията на приемните родители и асоциацията на осиновителите реализират тази среща, в която поставяме акцент върху детето и неговите преживявания, когато предстои осиновяване. Да се привържеш е много човешка задача и е присъща за нас. По тази причина раздялата е много трудна. Но раздялата, когато знаем какво е бъдещето на детето, е повече от нужна, за да може детето да има своето детство в сигурна семейна среда.”, каза пред участниците Мирослав Долапчиев. Той посочи, че е необходимо приемните родители и осиновителите да се познават, да знаят един за друг и да се подкрепят, особено в първите дни след осиновяването, защото така се дава послание към детето, че то не е изоставено за пореден път. Към момента практиката на повечето места в страната е повече от разочароваща – на приемните родители се гледа като на конкуренти, не са малко и случаите, в които децата се “изтръгват” от приемните семейства без достатъчно подготовка за осиновявянето. Това е практика, която не бива да бъде толерирана, коментира още Мирослав Долапчиев.

В своята презентация немският терапевт Ирмела Вийман постави акцент върху изграждането на връзката между детето и бъдещото му ново семейство. Връзка, която не може да бъде изградена без активното участие на приемните родители. Психологът акцентира върху плавното опознаване, което предполага да не се случва рязка смяна на временната грижа и новото семейство. Сред съветите на практика е и този, че детето да трябва да напусне познатата обстановка, едва след като новото семейство е станало добре позната част от живота му. Детето има нужда да бъде сигурно, че досегашният му живот, а заедно с него и самото то, няма да бъдат заличени, коментира още Ирмела Вийман.

Ирмела Вийман посочи и някои от новите задачи на осиновителното семейство. Едната от тях, може би най-важната, е да оставят място за тъгата на детето. “Осиновителите трябва да приемат тъгата като част от живота, включително и да тъгуват с детето.”, сподели Ирмела Вийман. Тя сподели още, че осиновителите трябва да работят както върху своята биография, така и върху историята на детето, защото по този начин се случва опознаването и приемането. “Ако на децата им бъде отнето всичко минало, те няма да могат да се впуснат в настоящето и миналото и да им се отдадат. Ако досегашният дом бъде заменен твърде бързо, детето възприема рязката смяна като основополагащо правило за своя бъдещ живот. Бавното изграждане на отношенията, общуването и разговорите с обич,дават ориентир и сигурност.”, заяви в заключение Ирмела Вийман.

НАПГ изразява искрените си благодарности на домакините от Betahaus, фотографа Владимир Бичев и видеооператора Васко Генев, както и на партньорите на инициативата сдружение “Приятели” и БАОО. Благодарим и на Надежда Савова за превода и цялата подкрепа!