Вие споделяте:

В семейството ни има настанено момиченце на 7 години, наскоро то беше осиновено в чужбина и след месец седмици ще заминава за там . Когато попитахме социалния работник дали ще може да поддържаме връзка по скайп или поне да се запознаем със новото семейство, ни беше отказано категорично. Детето  е много травмирано поради факта, че беше свикнало с нас и искаше да се чуваме . Ние разбираме, че то отива на едно прекрасно място и това е добре за него , но не може да разберем защо се държат с нас сякаш сме врагове и едва ли не може да саботираме вече взето решение ,нормално ли е да се реагира така в подобна ситуация. Забранява ни се да дадем снимки на детето и спомени от престоя в семейството ни, все едно никога не е било при нас.

Също така, бе ни отказана психологична помощ за детето, което взе системно да се напикава, да губи интерес да учи с мотива, че нямало смисъл, защото нямало да остава тук ,започна да плаче безпричинно , да повишава тон и др. При молбата за назначаване на психолог ни бе казано, че то не оставало много време и нямало смисъл и че то се напикавало, защото нямало търпение да се махне и да ходи при новото си семейство. В същото време и ние се чувстваме много тъжни. Знаем, че сме професионалисти, но за това емоциите не питат. Дайте ни съвет.

Ние отговаряме:

По отношение на контакта с осиновителите

Осиновяването в България е таен акт. По преценка на социалните работници, обаче, част от процеса по напасване между детето и новите му родители, може да се случи в партньорство с приемните родители. Националната асоциация за приемна грижа е на мнение, че системата е в право да откаже да запознае осиновителите с приемните родители. В същото време, обаче, трябва да е ясно, че решението дали да се запознаят осиновителите и приемните родители е решение на осиновителите. Ако те бъдат попитани, те имат право да откажат.  Не бива да се забравя, че преди осиновяването приемните родители са най-важните за детето и прекъсването на контакта между детето и родителите му до скоро може да не се отрази добре на детето. Тревожи ни крайността на спазването на закона по отношение на контакта между осиновителите и приемните родители. Важно е да се знае, че в някои от стандартите по приемна грижа, записани в методиката, приемните родители, по преценка на социалните работници, могат да участват в процеса на осиновяването, докато детето бъде изведено от дома им.

По отношение на психологическата помощ за детето и приемното семействопри международното осиновяване

Неразбираема за нас е причината да се откаже психологическа помощ на детето, особено при симптомите, които описвате. Напикаването и отказа от учене и социализация  е в следствие на емоционално напрежение, вероятно страх. При всички случаи това не са нормални поведенчески характеристики на детето и е ценно това, че вие споделяте за тях и ги разпознавате като притеснителни. Отговорът, който получавате, че няма време или, че детето няма търпение да иде при новите си родители, е повече от непрофесионален. Той е показателен за това, че на вас и на детето се гледа като на случай, чието затваряне скоро предстои и че проблемите, каквито и да са те, вече са в полето на осиновителите. Вие сте в правото си да поискате подкрепа. И ако такава не бъде оказана на вас и на детето ви, това е проблем на службите, за което те могат да бъдат санкционирани. В такива случаи не се колебайте да поискате подкрепата писмено – с официално писмо до отдела за закрила на детето. Ако не получите такава, сигнализирайте Регионалната дирекция за социално подпомагане.

Не се колебайте да се обърнете и към нас за подкрепа!

Благодарим ви, че сте добри родители, въпреки трудностите.