Целият бе белязан от дълбоки и непривързани рани… вътре в душата му. Боляха го, защото бяха от баща му, но криеше болката зад омраза. А зад омразата прозираше болка.
Той бе само на 6, но не можеше да забрави как родителите му се разделиха и остана да живее с майка си. Скоро след това тя замина в Кипър и го остави на грижите на баба му. Но и баща му заяви, че иска да го гледа и си го взе. За да нанесе най-болезнения удар – този да нямаш стойност, приемане, детство.
Обвини го, че му крие цигарите. И реши да го възпита, „по мъжки”.
Завърза го за стълб, без дрехи, със сезал. Биеше го с пръчка по крехкото телце, но ударите най-силно белязаха душата му. Остави го в тъмнината цяла вечер докато полицията не го откри. Детето носеше белезите в себе си – и когато беше спешно настанен в Кризисен център, и когато се върна при майка си, а с тях вървеше и товарът, че е нежелан. Защото скоро след това майка му го остави в дом, за да се върне в Кипър.
Там той прекара четири дълги месеца, в които тежестта на груповата грижа помрачи и малкото надежда, която се таеше в детското сърце.
Тогава се появи Мария, жената, при която щеше да отиде. В разговори детето чуваше, че тя и социални работници от фондация „За Нашите Деца“ ще се погрижат то да бъде щастливо, ценено и обичано. Но тогава се появи и майка му и за пореден път каза, че го иска, макар че той отдавна вече не вярваше в това…
Днес, той живее в приемно семейство, в което получава нужните грижи, внимание и обич, но въпреки това, травмите нанесени от собствените му родители го карат да се буди с усещането, че иска да го няма… усещане настанило се трайно в душата на това малко момче.
Той често се буди с мисълта „Искам да умра, мама не ме иска“ и чака от приемно да стане отново биологично дете. С онзи огън в очите, с който всяка седмица идва на среща с майка си и с онази болка, която пари, когато си тръгва от нея. Той обаче знае, че не е сам в чакането. И че Мария, приемният родител, с който живее му помага му да мине през бурята, за да търсят заедно подслон.
А социалните работници от фондация „За Нашите Деца“ подкрепят Мария и се опитват да помогнат на мама да бъде, тази, която да се грижи за него и да заздрави раните в душата му, но да се грижи така, че тези рани да бъдат само отминал лош сън.
