Националната асоциация за приемна грижа приветства намеренията, артикулирани в общественото пространство, да се постави фокус върху грижата за една сериозна група, която също може да бъде поставена в риск от изоставяне – групата на възрастните хора. Страданието на възрастните хора от раздялата с техни близки или липсата на такива е също толкова голямо, колкото и страданието от раздялата на децата с техните родни семейства. Без значение от възрастта, всеки човек трябва да има възможността да има силни връзки с хора в семейна среда, а не да живее в емоционална и социална изолация в домовете.
В тази връзка, Националната асоциация за приемна грижа вярва, че подготовката на приемни семейства, които да се грижат за възрастни хора е полезен ход за обществото.
НАПГ, обаче, настоява за ясно и сериозно разграничение между приемните родители за децата и тези за възрастните хора. При приемните родители, които поемат грижи за децата, фокусът е поставен върху закрилата на непълнолетни лица, които са лишени от родителска грижа и които имат потребност от висока степен на защита. Не бива да се вменяват функции на приемни семейства, които се грижат за деца, да се грижат и за възрастни хора. Този риск може да се окаже реален на местата, в които социалните служби са „работодатели“ на приемните семейства, които се грижат за деца. Вероятно ще се появи и необходимостта от преформулиране на наименованието на социалната услуга за възрастни, за да не се прави пряка връзка с приемната грижа за деца.
Националната асоциация за приемна грижа смята още, че ако се върви към въвеждане на приемна грижа за възрастни хора, то тази социална услуга трябва да съответства на поредица от стандарти, на каквито отговаря приемната грижа за децата. За целта системата за социално подпомагане или общинските структури, които ще управляват процеса, трябва да са много прецизни в набирането, обучението, подкрепата и наблюдението на приемните семейства за възрастни хора. Развитието на тази нова форма на грижа за възрастни хора е добре да бъде поставена на предварително проучване – целевата група, готовност на семейства да приемат възрастни, при какви условия и налични услуги и т.н.
Накрая, НАПГ напомня, че пред държавата стои все още един сериозен проблем с изоставените деца и младежи. Въпреки усилията на всички страни, повече от 5 000 българчета живеят в извънсемейна среда. Не са малко и случаите, в които връщането на деца при техни близки или роднини, включително и при родните им семейства, поставя сериозен риск за децата и ги прави отново потенциални „клиенти“ на приемната грижа. Като не подценяваме страданието и изолацията, в която се поставят възрастните хора, напомняме, че в страната ни продължава да има домове за деца, в които преминава детството на мнозина.
