Половината от приемните родители в България са с положителна нагласа към това да полагат приемна грижа за деца с увреждания, 28% от тях са приемали дете с увреждане, показа изследване на Държавната агенция за закрила на детето. Много родители споделят, че при приема на детето не са знаели, че то има някакъв проблем. В общия случай причината е, че детето е било твърде малко и увреждането не е било установено.
Главните причини, поради които приемните родители не са оказавали такъв тип приемна грижа до момента, са опасенията им, че няма да се справят (30%) и липсата на необходимите компетенции (около 20%).
Лесният достъп до медицински, консултантски и транспортни услуги са трите най-важни фактора за осъществяване на приемна грижа за деца с увреждания, които семействата изтъкват. Размерът на финансовата подкрепа не е сред водещите причини за приемните родители.
Около 60% от приемните родители са съгласни, че е уместно да се създаде специализиран регистър за приемни родители, профилирани именно в грижата за деца с увреждания, който да бъде различен от същeствуващия в момента регистър на общо основание.
Основните причини за отказ от предоставяне на приемна грижа за деца с увреждания в бъдеще са по-скоро емоционални – приемните родители се опасяват, че няма да могат да издържат психически на натоварването. За 12,5% от тях причина за отказ е наличието на собствени деца, липсата на време и знания.
Източник на информация за приемните родители са основно социалните работници. Това показва, че ролята на социалния работник в отношението между приемните родители и деца е много сериозна и не бива да бъде пренебрегвана. Социалните работници са мост между приемните родители и институциите, както и между децата и техните биологични семейства.
Данните, събрани по време на изследването, разкриват, че приемните родители са позитивно настроени към това за децата с увреждания да бъде полагана приемна грижа, вместо друг тип социална услуга. Над 90% от приемните родители вярват, че системата за приемна грижа ще помогне за интеграцията на децата в обществото. Под „увреждане“ приемните родители разбират всяко хронично заболяване, което има детето, дори и то да е съвсем леко.
Според участниците в изследването, на приемните родители на деца с увреждания трябва да се оказва специална подкрепа с гъвкава, индивидуална програма, която е съобразена с няколко фактора:
- Степен на увреждането – Приемните родители трябва да преминават обучение както по общ профил, така и по специфичен за определения проблем. Приемните родители смятат, че за децата с твърде тежки увреждания трябва да се полага специализирана грижа и те трябва да бъдат поети от друг тип социална услуга.
- Населено място – Приемните родители, които живеят в по-малки населени места, нямат достъп до необходимите медицински услуги.
- Специализирана помощ – приемните родители биха оценили присъствието на специалисти от различни области – психология, педагогика, медицина – които да са наясно с конкретния казус и да познават историята на детето, за да могат да са от полза при възникнали различни ситуации. Приемните родители се притесняват и от скъпите лекарства, които понякога са необходими, и считат, че те също трябва да се включат в подкрепата.
Анализът на нагласите на приемните родители за осигуряване на грижа на деца с увреждания е извършен по поръчка на Държавната агенция за закрила на детето в рамките на проект „Детство за всички”. Изследването беше представено на кръгла маса, в която участва и председателят на Националната асоциация за приемна грижа Мирослав Долапчиев
