Водени от съчетаването на интереса на децата, настанени в приемни семейства, интереса на приемните родители, както и интереса на осиновителите, ние от Националната асоциация за приемна грижа, правим следните предложения:
- Минимум един месец да е срокът, в който приемните родители да бъдат известявани за предстоящо осиновяване на детето, за да бъдат част от процеса на подготовка на детето за настъпващите промени в живота му.
- Акредитираните агенции, както и социалните служби, трябва да се съобразяват, че детето има социален работник от доставчик и той, заедно с приемното семейство, трябва да участва в напасването с осиновителите.
- Първата среща на кандидат-осиновителите трябва да е с приемното семейство и социалния работник, но без участието на детето, за да се изгради план за начина, по който ще стане напасването.
- Първата среща между осиновителите и детето да става на непознато място (например, в парк, детска площадка или в сладкарница), като това да бъде случайна среща. По този начин осиновителите ще имат известно време, в което да наблюдават детето отстрани, за да преценят кога да се представят.
- Първите срещи с детето по напасване между осиновителите и детето да са минимум 5 и да са в последователни дни, а не хаотични във времето, регламентирано в разпоредби.
- Удачно е също така, времетраенето на процеса на напасване към осиновителите да бъде такъв, какъвто е при приемните семейства – от 4 до 6 седмици.
- Да се въведе задължително обучение и период на напасване, както за осиновителите, така и за биологичните родители, преди реинтегрирането на детето обратно в родното семейство. По този начин интересите на детето ще са максимално гарантирани, а страните, отговарящи за неговата адаптация, ще са се опознали и ще са гарантирали плавен преход.
- Асоциацията се обявява против задължителното посещение на кандидат-осиновителите в дома на приемните родители. Ако по време на опознавателните срещи между двете семейства се изградят „приятелски“ отношения – добре, но ако има непоносимост това ще се отрази зле на детето.
- Осиновителите да участват в ежедневието на детето, в неговото хранене, приспиване, преобличане, игри. Така те ще опознават както ежедневието му , така и характера му. Детето ще ги опознае също и травмата ще е по-малка от раздялата му с хората, които са били неговия свят до момента. В същото време и приемното семейство, участвайки в това опознаване и предаване на детето на осиновителите, ще преодолее психологическата травма от раздялата.
- В асоциацията за приемна грижа често ставаме свидетели на това, че децата се лъжат за факти около осиновяването – например, че детето заминава, за да му се купи нещо и после ще се върне. Това е поредното доказателство, че информирането за осиновяването трябва да става по удачен, подходящ за детето, който изключва лъжата.
- Интересът на детето трябва да е водещ, дори когато става дума за осиновяване – когато детето познава приемните си родители и иска да остане с тях, да не се осиновява на всяка цена (освен ако обстоятелствата не предполагат друго.
- По осиновяването има разходи, които прави приемния родител за вписването на детето в регистъра за осиновяване, които не могат да се покрият от месечната издръжка за детето. Тези разходи са между 30 и 70 лева и трябва да се покриват от държавата. Изследванията за здравословното състояние на детето не се покриват от здравната каса и се плащат задължително. Както за международния, така и за българския регистър, приемното семейство прави набор от изследвания на всеки три месеца, както и заплаща за снимка във фото в цял ръст, без значение от възрастта на детето. Когато детето е настанено в социален дом, държавата прави тези документи, но когато детето влезе в приемно семейство и държавата се освобождава от тези ангажименти.
- Осиновителите задължително да минават курс за обучение, както приемните родители, за да могат по-лесно да се адаптират към спецификата на детето.
- Да се приемат разпоредби в нормативната уредба, които да забраняват разсиновяването. Важно е да се определи, че ако осиновител е върнал дете веднъж, не може да кандидатства повторно за приемен родител и за осиновител. Международната практика показва, че има страни, в които детето престоява в осиновителното семейство за период от шест месеца, в който осиновителите свикват с детето. Процедурата по осиновяване стартира след това. По този начин се превентира възможността за разсиновяване. Разбира се, престоят е супервизиран и наблюдават от специалистите, които отговарят за детето.
- При международно осиновяване съществува порочната практика, при която в първите срещи с детето не идват самите кандидат-осиновители, а упълномощени от тях представители акредитираната агенция за международно осиновяване. Често осиновителите идват, когато трябва да се извади паспорт на детето. Това е практика, която не е в интерес на детето и трябва да се създадат механизми, които да осигурят повече време на детето с неговиге кандидат-осиновители, като част от ефективното напасване.
