Национална мрежа за децата категорично възразява срещу представянето на приемната грижа като бизнес и срещу нападките към приемните родители в страната.
Апелираме да не противопоставяме и делим родителите на биологични и приемни, а да говорим за нуждите на децата и как те най-добре могат да бъдат посрещнати. Ние вярваме, че всяко дете има нужда и право да расте в семейство, да има детство и бъдеще.
Факт е, че има пропуски в нормативната уредба и нужда от повече подкрепа за биологичните родители на децата. Вече повече от 3 години, организациите – членове на Мрежата настояват за разработване на цялостна семейна политика, с ясни цели, мерки и дейности и възприемането на семейно ориентиран подход във всички области, засягащи детското благосъстояние – социално-икономически мерки, образование, здравеопазване, жилищно настаняване, закрила на детето, социално подпомагане и други.
Вината за липсата на такава политика и подкрепа най-малко трябва да се търси в приемните родители – хората, които поеха отговорността да се захванат с тази трудна задача и които станаха единствената реална алтернатива на институциите. Голяма част от децата, които те приемат в домовете си, са живели в институции, белязани са от престоя в там и с години не могат да се адаптират към нормалния живот. Друга част са малтретирани от своите семейства, използвани са за просия или са в риск да бъдат настанени в социален дом.
Колко струва приемната грижа наистина?
Ако интерпретираме публикациите, приемната грижа струва 14 милиона лева. Това не е вярно.
Предполагаме, че цитираната сума се свързва с общата стойност на проект „И аз имам семейство“, финансиран по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Неговият бюджет е 14 989 455 лв. Призоваваме Агенцията за социално подпомагане да оповести какви са действителните разходи по проекта, каква част от тях са били похарчени за разходи за заплати за социални работници, административни разходи и каква част са отишли за подкрепа на приемните родители и децата, настанени при тях.
Колкото и да струва приемната грижа, тя е по-добра алтернатива на живота на едно дете в институция и е по-евтина в сравнение с грижата в дом за деца.
Според сравнителен анализ на разходите и ползите от системите за грижа за детето, CCI 2010.CE.16.0.AT.076, поръчан от Европейската комисия (ГД Регионална политика), Приемната грижа във всичките си форми има най-високо съотношение полза/разход в сравнение с другите форми на грижа за деца като отглеждането в дом и резидентната грижа в общността (центрове за настаняване от семеен тип, малки групови домове, защитени жилища и др.).
Съществуват редица международни изследвания и доказателства за последиците върху развитие на детето от престоя в институции. Институционалната грижа води до дълготрайни негативни последствия за здравето и психо-социалното развитие на децата. (1) Изследванията показват, че при деца под тригодишна възраст е възможно институционализацията да потисне мозъчните функции по време на най-важния период от развитието на мозъка, оставяйки трайни поражения върху социалното и емоционалното поведение. (2)
Освен, че са вредни за всички сфери на детското развитие, институциите имат зловеща история на неглижиране, злоупотреби и насилие. (3) Проучвания (4) показват, че в институциите за деца случаите на сексуално насилие са двойно повече в сравнение с общото население. В България проверка на ДДУИ от 2010 г. разкри шокираща картина на недохранване и неглижиране, водещи до голям брой смъртни случаи.
Освен негативното влияние върху развитието и поведението на децата, институционалната форма на грижа води до допълнителна икономическа и социална цена за цялото общество. Национална мрежа за децата твърдо вярва, че институционалната грижа в никакъв случай не може да бъде най-адекватна за което и да е дете и за него е много по-добре да бъде настанено в приемно семейство отколкото в дом.
Какво представлява приемната грижа и как се става приемен родител?
Децата, лишени от родителски грижи, копнеят за дом и семейство. Те искат да прегръщат и да бъдат прегръщани, да обичат и да бъдат обичани…точно както всички останали деца! Приемната грижа е социална услуга, която предоставя възможност на децата, които не могат да живеят със своите родители да живеят в семейство. Тя е част от процеса на деинституционализация в България и трябва да бъде съчетана с услуги и подкрепа към семействата, за да няма изоставени деца и деца настанени в домове.
С Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях се посочва, че настаняването на деца в приемни семейства може да бъде:
- Краткосрочно – за срок до една година с цел подкрепа на биологичното семейство;
- Дългосрочно – за срок над една година;
- Спешно – с цел запазване на живота и здравето на децата.
Видът на настаняването се определя в зависимост от потребностите на детето, целта на неговото настаняване и плана за действие на детето, изработен от Отделът за закрила на детето към дирекция „Социално подпомагане“. Децата остават в приемното семейство толкова, колкото е необходимо според нуждите им. Приемните родители могат да продължат да се грижат за детето и до навършването му на 18 годишна възраст, ако то не може да бъде върнато за отглеждане в собственото му семейство или осиновено.
Процедурата по подбор, обучение и одобряване на приемните родители отнема от 4 до 6 месеца.Процесът на оценяване включва поне няколко срещи със социален работник и/или психолог; посещения в дома на кандидатите за оценяване на жилищните условия и безопасността на дома; среща с поне двама души, които могат да дадат писмена препоръка за кандидатите; участие на кандидатите в първоначално обучение за същността на приемната грижа. Работата с родното семейство на детето и връзката с биологичните му родители е важна част от обучението и подготовката на приемните родители. Практиките на организациите – членове на Мрежата за популяризиране на приемната грижа, подбор и подкрепа на приемни родители показват, че там, където е възможно и за това се работи в партньорство, децата се връщат при биологичните си родители и/или поддържат контакт с тях. Ролята на приемните родители да подкрепят децата да не осъждат родителите си, да им помогнат да приемат, че са имали трудности и не са били готови да бъдат най-добрите родители в този конкретен момент е изключително важна.
Какви са предимствата на отглеждане на дете, останало без подкрепата на родното си семейство, в приемно семейство, а не в институция?
Приемната грижа не е магическо решение, което унищожава последиците от престоя в институция, но приемните родите помагат на децата да наваксат и да преодолеят много от трудностите и страховете си, за да са в състояние да осъществят пълноценни социални връзки като зрели хора. Изследване на ИСДП по пилотен проект за приемна грижа, подкрепен от УНИЦЕФ България, показва, че при почти 100% от децата до 1 година има позитивна промяна и пълно наваксване на регистрираното при извеждането от институцията изоставане в развитието, както и подобряване на езиковите и комуникативни възможности. При 87% от настанените деца вече няма изоставане спрямо индикаторите за възрастта, а при 13% дори има напредък и резултатите им са над средната норма.
Колко деца се отглеждат в приемни семейства и колко в институции за деца?
По данни на АСП към края на декември 2013 г., 1943 деца са настанени в приемна грижа. В същото време, броят на децата в домове е 4167, като от тях 1204 са в домовете за медико-социални грижи за деца от 0-3 години. Би било много по-добре тези деца да бъдат настанени при приемни родители вместо в дом.
Отвъд цифрите и нуждата от споделяне и насърчаване на добрия пример.
„Много е трудно да бъдеш приемен родител, но е призвание, което ти осмисля изцяло живота“, разказва приемна майка. „Да научиш едно дете да яде, защото то не знае, да го научиш да върви, защото то не може, да го научиш да говори, защото първите думи ти ги чуваш – всичко това си заслужава трудностите и усилията за справяне с проблемите, породени от престоя в дом”.
Добрите примери са много и могат да бъдат намерени, видяни и популяризирани, стига за това да има желание. Такива са историята на Гинка, която се бори с училищата, детските градини, личните лекари, съседите и социалните работници; историята на Галя, приемната майка, която е помогнала на една родна майка да си върне детето и много други, които могат да бъдат прочетени на уебстраницата на Национална асоциация по приемна грижа.
3 юни 2014 г.,
Национална мрежа за децата
- К.Браун (K.Browne), 2009, Вредите от отглеждане в институция през ранното детство, „Спасете децата”, стр. 9-17
- Пак там, стр.15
- Eurocild (2012), Работен документ: Деинституционализация и качествена алтернативна грижа за децата в Европа. Поуки и перспективи.
- Български хелзинкси комитет
