Категория:

2023 г. остави приемната грижа в състоянието на терминално болен пациент, който се нуждае от палиативни грижи.

Причината е в това, че 2023 г. беше последната година, в която след повече от десетилетие финансиране от поредица от европроекти беше време държавата да промени модела. Това е и годината, която показа, че въпреки 40-те милиона лева, с които ЕС е финансирал приемната грижа, сериозна промяна по отношение на устойчивостта и качеството в областта на тази обществена грижа за деца няма.

Напротив – данните на АСП показват, че се наблюдава отлив на желаещите да станат приемни родители, задържа се броят на приемните семейства, при които няма настанени деца (около 400 годишно), заличаванията на приемни родители са повече от вписванията на нови.

И това не е необичайно – приемната грижа не беше припозната като социална услуга преди години и бе оставена от законодателя единствено като мярка за закрила именно с това обяснение – че се гарантира с евросредства на проектен принцип. Така в последната година, в която трябваше да се осигури сигурност, устойчивост и предвидимост за приемната грижа, всички участници в нея останаха разочаровани от липсата на политическа динамика и решения, които да ги гарантират.

Това има своите обяснения – почти година никой не даде ясни послания за бъдещето на приемната грижа. Новото ръководство на МТСП, което встъпи в средата на годината, постави приемната грижа като приоритет в своята работа, но за краткото време, с което разполагаше, успя единствено да осигури поредното европейско финансиране, с което да се „спаси“ положението.

Поради създалата се спешност, липсата на комуникация със заинтересованите страни, невъвличането им във вземането на решения, както и поради отсъствието на управленски и визионерски ентусиазъм в тогавашното ръководство в АСП се стигна до засилване на тревогата в областните екипи по приемна грижа за тяхното бъдеще, повиши се и неяснотата сред приемните родители за това при какви условия ще продължат да изпълняват професионалния си дълг.

Повече от 10-годишното управление на приемната грижа през европейски проекти създаде предпоставки за „капсулиране“ на тази обществена грижа на общинско ниво, а разговорът за качеството и професионализма бяха подменени с количествени индикатори. Управлението на местно ниво се сведе до формални обучения, формални супервизии на приемните родители и социалните работници, често и формално проследяване на настаняванията.

Опитът на АСП да структурира и натрупа информация послужи единствено за статистически цели, като тя не беше използвана пълноценно за създаване на политики и инструменти, които да повишат качеството на приемната грижа и по този начин приемното родителство да получи качествена институционална рамка.

В този контекст и през 2023 г. АСП и МТСП не положиха усилия за издигане на имиджа на приемните родители и за повишаване на обществената чувствителност към тази отговорна публична задача. Тази тенденция продължи да се вижда ясно и по начина, по който социалните работници от екипите по приемна грижа и отделите „Закрила на детето“ в много региони на страната управляваха случаи.

Влошената комуникация между тях, съчетана с липсата на достатъчно умения и компетенции по социална работа, ефективни обучения и подкрепа, както и увеличаването на броя на приемните родители, които не са достатъчно подготвени и обучени, създаде предпоставки за влошаване на качеството и за отлив на кандидати за приемни родители, както и за обществения гняв по темата.

И през 2023 г. се наблюдава тенденция „добрите“ приемни родители да се отказват от тази задача, защото не успяват да се справят с това да са арбитър между социалните работници от общинските екипи и държавните отдели „Закрила на детето“.

През 2023 г. МТСП не положи усилия за подкрепа на независимостта на младежите, напускащи приемна грижа, нямаше и никакво движение по въпросите, свързани със социалната сигурност на приемните родители. Нещо повече – администрацията на служебния министър на труда и социалната политика направи промени в законодателството, свързано със социалните помощи, в които включи и младежите, напускащи институции, но не и тези от приемна грижа.

По отношение на грижата за деца, настанени при близки и роднини, като форма на закрила в семейна среда, също не се отчита позитивна тенденция. Близо 4000 деца живеят при свои близки и роднини, но тази мярка за закрила остава трайно една от най-неглижираните и подценявани у нас. Няма официални данни нито за качеството на тази грижа, нито за ефектите от нея.


Текстът е част от доклада на Националната мрежа за децата „Бележник – какъв е средният успех на държавата в грижата за децата“ – 2024 г.

Бележникът можете да прочетете тук: ДОКЛАД