В региона с най-ниска раждаемост – Северозападна България, Тодорка Иванова от Монтана вече е отгледала 5 деца и планира да даде път в живота на поне още пет. 57-годишната “мама Тотка”, както я наричат хлапетата, е приемна майка и в дома освен родната дъщеря и двете внучки живеят и малчугани, останали без родителска ласка.
“Не мога без детски смях около мен. През 2010 г. разбрах за кампанията за приемна грижа и реших да се включа. Вече две деца съм отгледала заедно със своите”, споделя Тотка.
Тя не крие огорчението си, че държавата не дава бъдеще на лишените от родители мъници. “Не стига, че изпращаме собствените си деца в чужбина, но и сирачетата загърбваме и те заминават зад граница”, казва жената.
Двете момиченца, които “мама Тотка” е отгледала, са били отказани за осиновяване у нас и са приети от семейства в Европа. “Дано е за тяхно добро”, въздиша Тодорка. След курса за приемни майки тя взела в дома си 7-годишната Василка от социалния дом в Георги Дамяново. Детето нямало никакви близки и дотогава не било усещало майчина обич и грижа. “Беше много трудно и за мен, и за нея. Трябваше да я уча на елементарни неща – да си подрежда стаята, да чете и пише, но лека-полека и с помощта на социалните работници се справих”, спомня си Тодорка. За три години Василка се променила изцяло, станала любознателно и работливо момиче, отличничка в училище. Но вероятно заради възрастта и мургавия цвят никой у нас не искал да я осинови. И тя заминала при семейство лекари в Италия. “Знам, че е добре там. Често се чуваме по скайпа, но ми е тежко. Все едно, че собствено дете изпратих в чужбина”, разплаква се Тодорка.
Дни след раздялата с Василка в дома пристигнала Мирела – бебе на една годинка. “С мен проходи и проговори. Чета приказки, учим песни. Вече ходи на детска градина заедно с внучката ми”, казва Тодорка. Преди няколко месеца и за Мирела се появили кандидат-осиновители. След като три български семейства отказали да я вземат, тя ще замине за Германия в дома на инженер и съдебна служителка.
“Знам, че приемното майчинство е работа и не бива да се привързвам много към децата. Ама не съм от камък. Тежко ми е, че ще пратя и Мирела в чужбина”, въздиша Тодорка. Жената вече се готви за новото дете, което ще приюти. “За да си приемна майка, трябва да имаш голямо сърце и много да обичаш децата. Но това дава смисъл на живота, а и шанс за тези ощетени от съдбата рожби”, казва Тодорка.
На територията на отдел “Закрила на детето” в Монтана, която обхваща общините Бойчиновци, Якимово и Монтана, има общо 48 приемни семейства, в които живеят 52 лишени от родителски грижи хлапета.
