Венета Карадимова, приемен родител, гр. Казанлък

Не съм от харесваните приемни родители от ОЗД, аз съм по-импулсивна, казвам каквото мисля, а това на социалните работници им е трудно да изтърпят.Проблемна съм от самото начало за тях, защото не мълча. Да, допускам грешки в отношенията си, но се уча, променям се. Имам желание да се грижа за изоставените  деца на България и това ми дава сили да продължавам напред.

Първото детенце, за което ми предложиха да се грижа, беше момченце от ДМСГД  в с. Бузовград и вече имаше три отказа за осиновяване зад гърба си. Травмиран и с чувство за малоценност поради по-тъмния цвят на кожата си, той жадуваше някой да го обича. Минаха срещите на опознаване, детето дори ми гостува вкъщи и дойде време да го взема. Нужни бяха документи, които да подготвя спешно за един ден, но аз нямах готовност, нуждаех се от повече от един ден време, което беше и повод за първия ми сблъсък с ОЗД. Да, отчитам, че може би е трябво да се държа с повече уважение към социалните работници. Но трябваше ли детето да се превръща в изкупителна жертва. Превърна се, за съжаление. Никога повече не споменаха за това дете. Не знам какво са казали на детето, но от приятели, които посещават дома, знам, че е било разстроено и е казало: „Вени не ме иска, защото съм черен”.

Това е ужасно.

След този случай ми обясниха, че засега няма деца в ДМСГД-Бузовград, подходящи за моя профил, и ако има просеща майка с бебе, които се нуждаят от настаняване, ще ми се обадят. Измина повече от година, без да има някой нужда от моите грижи и аз проявих инициатива и се свързах с Областния център по приемна грижа. Скоро, чрез тяхната помощ, вече се срещах с едно момиченце на 7 годинки от дом в областния град.

Когато го приех в дома си, беше толкова слабо, че предизвикваше съжаление у всички, които го виждаха за първи път. Много трудно говореше, нямаше достатъчно думички, защото сигурно никой не беше отделял време специално за нея, за да й почете или просто да й разказва истории от живота. В документите беше написано, че няма готовност за първи клас, нуждаеше се от ресурсен учител, но беше пропуснат срока от дома, за да мине на нужната комисия. Въпреки всички трудности, с много помощ и упражнения, които й създавах, тя се научи да чете и да смята. Трудно се  съсредоточаваше и често разкъсваше тетрадки и учебници, чупеше моливчетата един по един в масата, късаше дрешки. Навън мачкаше животинки в захлас и се посипваше с пясък, правеше кал със слюнка и се мажеше. Споделях всичко със социалния работник на детето. Детето беше живяло 7 години в институция и бях подготвена от обучението, че ще имаме подобни проблеми. Дойдоха и кризите, в които буйстваше, скубеше, крещеше. Забелязах, че говореше за неща, които е гледало в дома, как хора са се целували и как са правили секс, разбрах че по цял ден децата в дома са гледали сериали. Показваше си гърдичките на момчета, влюбваше се лесно и преживяваше разочарования, не бях спокойна, ако останеше сама с момче, защото все предлагаше да се целуват уста в уста. Споделях всичко това на социалните работници, но те не отчитаха проблем.

Един ден от ОЗД се обадиха, че има кандидат-осиновители за детето и че са много елитно семейство от чужбина. Първата среща между нас мина добре. Но по време на втората детето не е поискало да ги гушне и се е разплакало за мен. От Отдела бяха много ядосани. Обадиха ми се и казаха веднага да дойда, защото имат голям проблем.

Поисках да говоря с детето по телефона и го успокоих, то гушна хората и всичко си дойде на мястото. След часове ме посетиха социалните работници и ме нападнаха, че в мен е вината за случилото се, защото е логично – на първа среща всичко е чудесно, а при втората детето плаче за мен, следователно нещо се е случило вечерта. Аз не съм специалист, не съм психолог, но съм отгледала три свои деца и знам – когато детето е уплашено, защото му престои промяна, има моменти и на плач, това не е ли нормално?! Заповядаха ми, да подготвя така детето, че когато дойдат за нея мама и тати, тя да тича с радост и нетърпение към тях.

След време момиченцето ми беше осиновено и замина. Но скоро всички изпаднахме в шок. Детето е проявило сексуално поведение, което е било неочаквано от родителите и това ги е ужасило. Може би е имало и други прояви, които са ги притеснили. Започнаха проверки и разследвания след подадена жалба от тяхна страна. Аз подозирам, че никой не беше обяснил на тези осиновители какви са проблемите в поведението на това дете, с какво им предстои да се преборят и колко търпение е нужно, за да се преодолеят последиците от живота му в дом, както и кризите, в които ще изпадне поради стреса от преместването. Детето беше представено във възможно най-добра светлина, за да бъде осиновено, на всяка цена, ето това е моето мнение.

След време ми предложиха да полагам грижи за момиченце с кривогледство от ДМСГД-с.Бузовград. Още пазя снимката й,  бяха насрочени две опознавателни срещи с нея, които така и не се състояха. Отидох в ОЗД и попитах какво става, обясниха ми, че са сгрешили, не е трябвало да ми предлагат това дете, защото му предстояла операция на очичките и от ДМСГД искали да си го придружат на нея. А най-важната причина, която ми изтъкнаха беше,  че детето е с увреждане, а моят профил не е подходящ за такива деца. Според мен обаче, няма проблем, защото в профила ми пише, че мога да се грижа за деца с леки увреждания!!!

Поляха ме с вряла вода, като ми казаха, че за мен дете в ДМСГД, с. Бузовград няма, там са само бебета и деца с увреждания. И това да стоя без деца е просто риск на моята професия.

След намесата на НАПГ обаче, всичко си дойде на мястото и започнах да се грижа за едно момченце, чиято майка е болна от шизофрения. Наистина никак не ми е лесно с него, но съм щастлива, че виждам напредък в развитието му и то голям: спря да се клати, да си удря главата в стената, започна да говори, да спи по-спокойно. Но има и проблеми, с които не знам как да се справя и това е силната агресия към всичко и всички у него. Удря всичко живо, което се доближи до него, с юмруци или с глава, като се залива от смях. Споделих този проблем със социалните работници, показах им и синините, които вече имам по тялото си, но те ми казаха, че е нормално, детето няма проблем.

Миналата седмица пристигнаха чуждестранни кандидат-осиновители, които прекараха няколко дни с момченцето и с мен. Аз им разказах за силната агресия, която то проявява, разбрах че имат бебе на 8 месеца и знаех, че е добре да бъдат подготвени. Не исках да се повтори случая с предното ми приемно дете. Не пропуснах да кажа и че момченцето е много умно и бързо се развива, много бързо се е научил да говори откакто е при мен. Добавих, че ако детето никой не го иска, аз ще го взема, защото ми се иска това дете да попадне в грижовни ръце.Това е била груба грешка, че съм го казала, защото така възпрепятствам осиновяването. Не съм искала да спирам осиновяването, исках да бъда максимално искрена към това добро и много приятно семейство, което изказа възхищението си към грижите, които полагам за приемното си дете. Обвинението към мен идва от акредитираната агенция за международни осиновявания и от ОЗД, според които аз възпрепятствам осиновяването. Обрисувала съм детето в предимно негативна страна и това е отказало осиновителите.

Моето мнение е, че на кандидат-осиновителите трябва да се разказва повече за децата, не бива да се крият проблемите от тях, защото това е бомба със закъснител. Не бива да се търси международно осиновяване на всяка цена, не бива да се обрисуват децата като деца мечта, но да се разказва и за дефицитите, които са натрупали в дома, за кризите, които ще последват преместването в новото семейство и как с търпение и любов да се премине през този период.

Нали всички закриляме децата?

Писмото е получено в Националната асоциация за приемна грижа.