В 587 семейства в цялата страна няма настанени деца, показват данните на Агенцията за социално подпомагане, представени по време на работна среща за ненастаняването на деца. Срещата бе организирана от Националната асоциация за приемна грижа и в нея се включиха представители на Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане и социалното министерство. От общия брой, профилите на 251 семейства се различават от профила на децата в региона, които имат нужда от приемни семейства. Други 71 семейства са заявили, че временно не могат да полагат грижи за деца. Най-често приемните семейства, при които няма настанени деца, са с наскоро прекратено настаняване. Значителна част от семействата без деца са новоутвърдени, показват още разчетите на АСП.
В рамките на срещата беше поставен въпросът за това какви са причините приемни семейства да очакват настаняване на деца с месеци. Участниците отчетоха, че по време на изпълнението на първия проект “И аз имам семейство” е отбелязан значителен ръст на одобрените приемни семейства, без да се отчетат реалните потребности на областно и общинско ниво. Затова екипът, който управлява проекта “Приеми ме 2015”, гарантира, че през новия проект не се залага на активен подбор на нови приемни семейства, а по-скоро на качествено планиране на регионално ниво за необходимостта от приемни семейства. По този начин общините и областите ще могат да одобряват приемни семейства само с онзи профил, който е необходим, за да могат повече деца да живеят в семейна среда.
В новия период, през който ще се развива държавният проект за приемна грижа, ще се заложи на повишаване на качеството на приемната грижа, както и на планирането на потребностите, за да се избегне феноменът да има семейства, при които няма настанени деца. Акценти в плана за развитието на приемната грижа в следващите две години е въвеждането на областен модел за развитие на приемната грижа, както и определянето на стандарт за натовареност на социалните работници в екипите за приемна грижа (ЕПГ) – не по-малко от 12 приемни семейства, с които да работи един социален работник. Друг приоритет е изготвянето на програми за обучение на приемни семейства, социални работници от ЕПГ, комисиите по приемна грижа, експерти от териториалните структури на Агенцията за социално подпомагане. Предложенията за програми за обучение, както и обсъждане на добри практики, ще бъдат ангажимент на Националната мрежа за децата и Уницеф България. Целта е да се въведат еднакви критерии и разбирания за оценка на приемните семейства, както от социалните служби и екипите по приемна грижа, така и от комисиите по приемна грижа, които утвърждават приемните семейства.
След проведената среща НАПГ препоръчва на всички приемни родители, които нямат настанени деца, да проучат заедно с екипа по приемна грижа и местната социална служба каква е възрастта и какъв е профилът на децата, които се нуждаят от приемна грижа, но на местно ниво. На базата на това НАПГ съветва приемните семейства да преценят дали биха могли да направят компромис с профила си, за да продължат да се грижат за деца в беда.
