Категория:

75 приемни родители и 35 социални работници преминаха през 6 онлайн уебинари, организирани от Националната асоциация за приемна грижа, за осигуряването на подкрепа за младежите, напускащи приемна грижа и тяхната адаптация.

Предизвикателствата пред децата и младежите, които напускат приемната грижа, са свързани с това къде ще продължат да живеят, с образованието, заетостта, здравето, комуникацията и общуването и административния им  статус.

Мястото за живот е базова необходимост в живота на всеки, съответно и за децата и младежите в грижа. Приемната грижа осигурява временно местожителство до навършване на 18-годишна възраст (20-годишна, ако младежите учат). Поради факта, че мястото за живот е една от основните тревоги в живота на младежите в приемна грижа, свързана с бъдещото им напускане на услугите, подготовката за намиране на жилище е ключов компонент в цялостната подготовка за самостоятелен живот, стана ясно по време на диалозите с експертите. Имайки предвид, че с родните семейства или не се работи активно, или те отсъстват, подготовката за реинтеграция или интеграция в семейна среда е сериозен дефицит. Така практиката показва, че повечето младежи остават да живеят или при приемните си родители, или близо до тях.

Втората област, в която е необходима подкрепа за децата и младежите в приемна грижа, е подготовката за заетост и професионална квалификация, както и умения за постигане на финансова самостоятелност. За много младежи намирането на добра работа е цел, която те свързват с възможността да живеят самостоятелно. За съжаление образователната система е абдикирала от формирането да добри умения за справяне самостоятелно с търсенето на работа и по тази причина младежите от приемни семейства напускат приемната грижа с умения, които са научили при приемните си родители или си намират работа отново с тяхна помощ. Това показва засилена активност и ангажираност на приемните родители за сметка често на формирането на умения за самостоятелно търсене на работа, представяне пред работодател и най-вече спазване на работни правила и задържане на работа. Като резултат, често пъти младежите от приемни семейства не са достатъчно подготвени за самостоятелното търсене и намиране на работа и нямат необходимите умения във връзка с оставане на работното място и постигане на финансова самостоятелност.

По отношение на образованието – в приемната грижа това е гарантирано. За съжаление, проблемимите на образователната система не подминават и приемните деца. Наблюдава се формално отношение на училището към успеха и отсъствията на децата. Често отговорността се прехвърля към социалната система – услугите трябва да се грижат децата да ходят. Тези и други проблеми са обвързани с по-нататъшната реализация на пазара на труда.

Не по-малко важни за децата и младежите в грижа са комуникацията и общуването със значими възрастни, връстници и др. Средният период на престой в приемна грижа за младежите е над 5 години – време през което те не общуват с родителите, близките и общността си, ако имат такива. Затова е много важно да се изграждат, поддържат и запазват отношенията със значимите възрастни и/или семействата, тогава, когато това е възможно.

Здравето, както и административният статус са другите най-важни групи потребности в живота на младежите в приемна грижа, съответно свързани с бариерите и предизвикателствата пред тях. Младежите в приемни семейства са здравно осигурени и имат лични лекари, като изборът им се прави от приемния родител и често личният лекар е семейно свързан. Липсват инициативи за формиране на умения за комуникиране със здравната система.

В обобщение е важно да се подчертае, че се забелязва наличие на свръх-защитена семейна грижа, в която приемните родители често пъти правят нещата вместо младежите. Няма предаване на отговорност към тях по отношение на техните потребности. В този смисъл, подготовката за самостоятелния живот остава само на теоретично ниво, което явява сериозна пречка пред интегрирането и пълноценния самостоятелен и независим живот след напускане.

Лагерите на младежите са част от проект „Споделяме заедно“, който се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за по-добър живот“, в партньорство с фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Български дарителски форум.