На фона на област Плевен, в село Глава са най-активните и многобройни приемни родители. Към момента в селото има осем приемни семейства, в които са настанени повече от 16 младежи и деца. Още осем семейства са подадели документи за приемни родители. С това червенобрежкото селище се превърна в пионер на приемната грижа в област Плевен.
В Глава живее бившата SOS-майка Мима Мимкова, отгледала 19 деца. Тя именно е основоположника на малката колония от приемни родители в селцето. По нейна идея на през октомври 2013 година беше открит “Клуб по приемна грижа” в читалището на село Глава. В новооткритото помещение приемните майки и жителите от селището могат да се запознаят с отговорностите и дейността по приемната грижа и ще научат за трудностите, свързани с нея. Екип от специалисти провежда два пъти в седмицата консултации с приемните семейства.
Мима Мимкова е приемен родител от близо 19 години. Със съпруга си, Слави, нямат собствени деца.
Към приемните грижи се е насочила още през 90-те години, когато за пръв път в България се заговаря за SOS-детски селища. От няколко години живее в село Глава и там се грижи за своите деца.
На всички деца и младежи, минали през дома й е дала нужните любов, внимание и грижа, от което най-вече се нуждаят изоставените деца. В момента пет “слънца” огряват жилището й в червенобрежкото селце, две от които са двуяйчни близнаци. За мама Мими да си приемен родител е богатство. „Професия майка няма или го имаш заложено от вътре или не, казва тя. И добавя, че рецепта за възпитание също няма. Децата са слънца и имат нужда от помощ и подкрепа и грижа, споделя Мима Мимкова. Всяко приемно дете чувства като свое собствено.
Наскоро, заедно с откриването на клуба цялото селце отпразнува рождения ден на Пако, който навърши шест години. От двегодишна възраст приемната майка се грижи за него.
А след като прекарва толкова време с изоставените деца и се привързва към тях, не се ли страхува от раздялата, питаме. “Заминавайки си, всяко дете взима частица от мен, много ми е мъчно, но следващото дете запълва част от празнината”, споделя г-жа Мимкова.
Екипът от “Социално подпомагане” често посещава село Глава и взаимно си помагат, коментира приемната майка. При професионалната грижа се получава заплата по трудов договор, която е около 400 лв. и отделно отпуска държавната издръжка всяко дете. Отпуснатите средствата не са достатъчни за отглеждането на едно дете, коментира Мимкова. Разходите от първа необходимост са за храна, топли дрехи и обувки през зимата, учебни помагала и почти не остават средства за играчки.
Другото нещо, което не е достатъчно, е подготвителният курс, сподели Мимкова. Той е прекалено кратък и за едно ново приемно семейство, без опит, не е достатъчен.
Едно от начинаещите приемни семейства в с. Глава са Фани и Шибил Михайлови.
Те нямат собствени деца и кандидатстват за приемно семейство през февруари тази година. Минават през всички процедури и проверки от социалните институции и шест месеца по-късно се стават родители на Жоро и Ники, който са в предучилищна възраст.
Въпреки че приемният родител се води професия, за Фани и Шибил това е призвание и „не всеки може да отгледа дете“.
Приемната двойка е с 30-годишен брак, но така и не са се сдобили със собствено дете, за това и трудно се решават да кандидатстват за приемни родители – „Беше ни страх дали ще се справи, затова и взехме малко по-големи дечица“, споделя Шибил.
Всеки месец Шибил и Фани са посещавани от социалните институции, а вече са се записали и към новооткрития клуб в червенобрежкото село. „Ние нямаме опит и всяко нещо, което научим, е от полза. Ще посещаваме новия офис и ще се консултираме при трудност“, казва приемният баща.
Като повечето жители в селището и приемната двойка сами произвеждат храната си и отглеждат животни. Те сами изработват и играчки за Жоро и Ники, но финансите пак не им достигат. За отглеждането и грижата на всяко от децата са отпуснати 270 лв.
Откакто Ники и Жоро са в дома на семейство Михайлови са сменипи по пет чифта обувки, а трябват дрехи, учебници и помагала.
Въпреки че е трудно Шибил и Фани не съжаляват за решението си да станат приемни родители и вече обмислят идеята да отворят вратите на своя дом за още деца.
