Реми и Мария всъщност се познават отдавна. Приемната майка живее близо до столичния интернат, където е настанено момчето. “Душата ми не можеше да търпи мъките на тези деца и се опитвах да им помагам по различен начин”, разказва Мария. В началото Реми често й гостувал. А от 2009 г. заживели заедно – Мария му станала приемна майка.
Реми е чернокож – роден в България от нигерийка, транзитно преминавала през страната ни. Истинската му майка изчезнала безследно, щом бебето се появило. Баща му също е неизвестен. И Реми бил никой – само допреди година, когато получил статут на постоянно пребиваващ.
“Днес Реми е на 16 години. Разкошно дете е, пее, танцува, много е чаровен, обичат го и учителите, и съучениците му”, горда е приемната му майка. Но не крие, че в началото съвместното им съжителство я е поставило пред доста тежки изпитания. Животът в интерната научил Реми да бъде адски недоверчив и да се съпротивлява на всичко.
“Само с голяма себеотдаденост може да се спечели доверието на такова дете. Аз обаче приемам грижата за него като едно голямо приключение и сега бера плодовете всеки ден”, издава рецептата си Мария. Днес Реми се развива с часове. И като го вижда как разцъфтява, майка му е категорична – всички усилия и проблеми, които носи приемното родителство, си струват.
Мария признава, че е имала колебания дали да зареже работата си и начина си на живот, за да се посвети на Реми. Приемните родители трудно може да съчетават професионалните си ангажименти с грижата за поверените им малчугани, защото когато те не са на детска градина или на училище, трябва изцяло да са ангажирани с тях, обяснява Мария. Работата й е свързана с много командировки. Изборът – Реми или професията, е неизбежен. “Достатъчно беше да ме погледне с големите си очи и колебанията да изчезнат”, казва сега Мария. Така преди 2 г. тя се отказва от заплатата си от 2800 лв. И решава да живее с Реми и скромните 312 лв., които се полагат на “професионалната” майка. Мария е надхвърлила 50 години и знае, че това ще се отрази доста зле на размера на пенсията й
В същото време се утешава с мисълта, че това, което прави за момчето, не може да се плати с никакви възнаграждения.
Най-трудно й е да накара Реми да учи. “Превръщаш се най-вече в даскал – наливаш в главата знания, за да навакса 8 пропуснати години. Каквото и да седнем да учим, винаги се връщаме до първи клас”, споделя Мария. Благодарение на контактите си успява да запише Реми в Американо-английската академия – частно училище за деца на дипломати и чужденци, работещи в София, където се учи изцяло на английски. От школото сами решават да спонсорират обучението на Реми. За две години тийнейджърът почти е успял да настигне съучениците си. И е един от любимците и в брейк формацията “Електрик форс”. “Посещението на тези танци много ми помага, защото го учи на дисциплина”, казва втората му майка. Сега проблемът е как Реми да получи българско гражданство. Защото само така може да замине да учи в чужбина. “Искам да го изпратя в САЩ, там ще се чувства най-добре”, смята Мария.
Опора през тези две години са й от фондация “За нашите деца”. Организацията подпомага приемни семейства с обучение, постоянни консултации от специалисти и финансова подкрепа. Мария признава, че трудно се справя със заплата от 312 лв. и 250 лв. месечна издръжка за Реми. Основно разчита на спестяванията от времето, докато е работила. Разведена е и живее сама в апартамента си с Реми. Има 35-годишен син, на когото е много благодарна за подкрепата в отглеждането на чуждо дете.
“Задоволила съм амбициите си да се реализирам професионално”, казва тя за себе си. В по-голямата част от живота си е била ръководител – началник смяна, директор, мениджър на различни проекти. В момента очаква да преподпише трудовия си договор на приемен родител. Длъжността съществува в Класификатора на професиите и длъжностите в България едва от месец. Преди се е водила детегледачка.
Мила Кисьова, вестник „Стандарт“
в-к “Стандарт”
