В Смолянско всичко е нависоко. Планината е станала пристан на българщината и е калила хиляди родопчани, които продължават да пазят устоите на родното. Горди, също като планината, хората от Смолян всеки ден се надпреварват с времето, докато търсят признанието на останалите.
Заварваме Асен Пелтеков и неговата спътница от години насам Албена пред къщата им. Макар, че е твърде неловко да наречеш дома на Асен и Албена къща. Пет етажната сграда се издига някъде под земята, за да докосва леко небесата. А от последния етаж на дома им можеш да видиш цялата красота на Смолян. Асен прави агрофитнес – коси зелената трева пред дома, а Албена се стяга гости да посреща. Докато се окопитиш и вече си разведен из дома на семейството. Всяко от родните деца на двамата има собствен етаж, а в къщата има и бункер за бедствия.
Асен е мъж на място. А Албена не е загубила красотата си за последните 16 години от първата им среща. Тя била вдовица, работила като шивачка. Той – току що щастливо разведен с две деца и къща, която не била вдигната и на половината. За да се оправи с живота и с двете деца, Асен се хванал на три работи – карал млякото на една мандра, разнасял бира по заведенията и пазел гаража на такситата. Тя била загубила съпруга си наскоро и се грижела за своята малка дъщеря. Размирни били годините, в които ги срещнал живота – 1997-ма не била лесна нито финансово, нито политически, но не била лесна и в малкия град. Но, слава на Бога, имали работа двамата и се оправяли.
Един ден съседи на Албена подшушнали на Асен, че край тях живее една красива вдовица, която била сама с дъщеря си. Него вече нищо не го задържало при неговата съпруга, защото били разведени вече. Асен по това време бил на 40 години и се чувствал пълен с енергия за живот. Комшиите му дали телефона на Албена и още същата вечер той и се обадил. Тя, обаче, му казала, че не може да се види с него, защото имала работа в шивачницата. Неговото любопитство не издържало и на другия ден отишъл в цеха.
Помолил да я извикат.
За момента на първата им среща Албена разказва, че сърцето му не можело да се спре. Тя виждала как гърдите му бият силно, а ризата издайнически туптяла. Асен казва, че така не се бил влюбвал никога. Още същата вечер той разказал на децата си за Албена, която била по-млада от него със 17 години. Порасналите вече щерка и син нямали против. Албена също споделила на малкото си момиченце за Асен. То обаче не приело нещата лесно и казало на майка си, че когато порасне и се ожени, ще и намери една стая, но само да не се взима с Асен. Албена не очаквала чудеса от Асен. Преценила, че е добре да следва хорската мъдрост, че когато не те е огряло слънцето, не бива да чакаш луната. Така, на 20-тия ден от тяхната среща, Албена и Асен се взели.
Албена казва за Асен, че е най-грижовния баща, който е виждала. „Може би с това ми замота той главата“, казва красивата смолянчанка. Никога не делили неговите деца и нейната щерка. Винаги се грижел еднакво добре за всички, бил справедлив и много строг, когато трябвало.
Минали се години и децата хванали по пътя си. Голямата къща опустяла, защото неговите деца заминали по чужбина и в съседни градове, а нейната щерка продължила да учи извън Смолян.
Тогава нещо опустяло в къщата на Асен и Албена. В селото, от което била Албена, една жена станала приемна майка. Тогава на Албена и дошла идеята да вземат дете и да се грижат за него. Започнали процедурата, събирали документи и ги одобрили да са приемни родители. На Комисията за детето било най-страшно, защото много хора се интересували и питали, но минало. Отпразнували те одобряването с голямо веселие в градината край къщата им. Не се минало много време и социалните работници от отдела за закрила на детето я попитали дали е готова да вземе детенце. Албена истински се развълнувала, защото си представяла този момент. Знаела някак вътрешно, че ще се грижи за момиченце, макар че никога не казала какви изисквания има към детето. Нямала и притеснения детето да е циганче.
Когато и казали, че имат готовност да и настанят момиченце, Албена много се притеснила и не знаела на кого първо да се обади. Нямала нищо в къщата, с което да посрещне детето. Още същия ден дошли социалните работници и я взели, за да види детето. То я чакало в полицейската кола. Малко, увито в одеяло и с голямо одеяло. Рошаво и мръсно. Детенце на 1 година и 3 месеца. Ивка. Било занемарено – майката била зачезнала за няколко дни. Социалните работници решили да го вземат от майката, докато тя си стъпи на краката и и разбере кое е най-важното, и да го върнат, когато всичко бъде наред. Ивка била родена на същата дата, на която и Албена. Когато и разказвали за момиченцето, Албена усещала как с всеки поглед и всяка дума обича това дете. „Не зная как можеш да обичаш непознато дете, но вече го чувствам“, казва за момента на първата среща Албена.
Донесли момиченцето в къщата на Асен и Албена. Той бил по работа. За капак на цялата история печката не запалила, а Албена, от притеснение, се щуряла из стаята. Едната от социалните работнички тръгнала да купува дрехи, а после изкъпали малката. Детето толкова се страхувало от водата, че това било истинско предизвикателство за всички. След това дошли много приятели, които донесли подаръци и споделяли радостта от това щастливо събитие за Ивка и за Албена.
Дошла първата нощ, в която Албена и Асен не спали от притеснение. Постоянно ставали и отивали до детската стая, за да видят добре ли е малкото момиченце. Първото разболяване също било истинско вълнение – заради температурата на детето, която била малко над нормалната, Албена извикала „Бърза помощ“.
Така започнал щастливият живот на малката Ивка. Понякога тя се вижда с родната си майка, но приемните родители са скептични, че жената скоро ще е готова да си вземе момиченцето. Докато се намери трайно решение за Ивка, тя ще продължи да е принцесата на Асен и Албена и ще продължи да ги радва искрено с щастливата си и заразителна усмивка.
©UNICEF, 2011 г.
Автор: Александър Миланов
Фотографии: Александър Миланов
Тази история е базирана на истински случай по проекта на УНИЦЕФ „Семейство за всяко дете“. УНИЦЕФ разполага с официално разрешение от ДСП Шумен за публикуване на информация и снимки за приемната майка и настаненото дете.
