Никой не иска да се замисля какво се случва с децата, които освен, че са били изоставени при раждането си, не са имали и късмета да са в цветущо физическо и психическо здраве. Шансовете им за семейство и нормално детство в повечето случаи са обречени. Обичайно те са част от онази статистика за броя изоставени бебета, за които единственото, което знаем, е че за тях се грижат институциите. И после съзнанието ни изхвърля тази информация някъде настрани, за да не се разстройваме.

Но различните деца също имат имена, усмивки и мечти. Запознайте се с Георги, който наскоро е навършил 20 години. Младеж в разцвета на физическите си сили, но… по рождение с умствена изостаналост. Той и при най-добро желание не би могъл да се грижи сам за себе си и да оцелее. За разлика от много други момчета и момичета с подобни здравословни проблеми, Георги среща Пламенка. Преди 4 години той е бил едно от нейните деца в Центъра за рехабилитация, а сега – част от семейството й – неин приемен син.

„Когато взех решение да стана приемен родител, бях сигурна, че точно Георги е моето дете,“ казва Пламенка. Тя е учител по образование и родните й деца вече са отлетели от семейното гнездо. В сърцето си носи, обаче, още много любов и решава да приеме в дома си едно от онези непожелани деца и да го дари с майчина грижа.

Разбира се, красивата приказка на Георги и Пламенка, няма как да мине без перипетии. С навършването на пълнолетие на Георги, изтича и законовият срок за приемната грижа. Вариантите, които стоят тогава пред семейството, се свеждат до два – „връщат“ го на държавата, или продължават да се грижат за него безкористно и безвъзмездно.

„Не мога да им го върна. Ще го пратят в дом за възрастни с умствена изостаналост и това ще бъде краят му. Няма да го позволя! Остава с мен, каквото и да ни струва,“ категорична е Пламенка.

Въпреки, че вече е на 20 години, Георги сега е в 12 клас и учи по специална програма. Той няма да завърши средно образование, а само клас, тъй като не отговаря на критериите за придобиване на диплома. Най-щастлив е, когато се грижи за животинки. В това е и големият му талант.

С помощта на приемните родители от НАПГ, които работят по финансираната от А1 програма „Родители+“, Георги остава в семейството на Пламенка. Получават финансова подкрепа от инициативата за подготовката за училище. За съжаление с инвалидната си пенсия от 137 лева Георги не би могъл да си купи дори учебници.

Непожеланите деца също имат имена, усмивки и мечти. Дори и когато вече не са малки и беззащитни бебета. Дано повече от тях срещнат своята Пламенка. А1 подкрепя Националната асоциация за приемна грижа в тази кауза.

Програмата „Родители+“ помага на семейства в уязвимо икономическо положение, като им предоставя средства за закупуване на най-важните неща за децата и семейството. Защото искаме семействата да останат цели. Защото вярваме, че тази подкрепа е инвестиция в сигурното детство. Програмата се реализира с финансовата помощ на А1 България, в която за 2 години се инвестират близо 100 000 лева.