В първата част на този сборник са представени четири текста, съдържащи теоретични опорни точки, които целят да подпомогнат всички участници, специалисти и експерти, ангажирани с процеса на деинституционализация на деца с увреждания, както и доставчиците на социални услуги в работата им, насочвана от разбирането за най-добрия интерес на детето. Да придружаваш едно дете, започнало житейския си път с изоставяне и настаняване в институция, особено когато причината за това е неговото различие (заболяване и/или увреждане), така че да срещне семейство (осиновителско или приемно) е трудна задача. Посрещането на детето в семейството е процес, в който родителите често изпитват затруднение да намерят думи, с които да говорят за изминатия от детето път до срещата му с тях. Предизвикателството е да успеят да помогнат на детето си да сглоби различните части на своята история в едно цяло. С напредването на деинституционализацията и развитието на приемната грижа се оказва, че нейната същност се състои в споделянето както на предизвикателствата, така и на отговорностите между родното и приемното семейство и общността. Във втората част на сборника се споделят практики от България, които илюстрират акцентите, изложени в първия раздел. Представени са гледните точки на различните участници в процеса на осиновяване и настаняване в приемно семейство: приемно дете и приемна майка, майка на осиновено дете с увреждане, детски психиатър, педиатър, клиничен психолог, психолог от център по ранна интервенция, социални работници, ръководители на социални услуги. Опитът, споделен от всички тези различни специалисти, деца и родители, дава много точни насоки за съдържанието и функциите на т.нар. подкрепящи услуги. В края на сборника е представен и чужд опит: успешна чужда практика в използването на форми на резидентна грижа за подкрепа на приемни родители, които се грижат за деца с увреждания и психични заболявания; използване на древногръцките митове, наративната и арт терапията в работата с деца, настанени в приемна грижа.

ИЗТЕГЛИ КНИЖКАТА!