Слаб (2.50) получи държавата за развитието на приемната грижа през 2017 г.

Националната мрежа за децата, част от която е и Националната асоциация за приемна грижа, постави оценка Слаб (2.50) на държавата като част от своя „Бележник за средния успех на държавата“, който отразява напредъка на държавата в ключови аспекти от политиките за децата. Ниската оценка се поставя, защото в търсене на качествена приемна грижа се предприеха конкретни мерки, но те са на парче и липсва цялостна визия за развитието на услугата в страната в дългосрочен план, а ключови проблеми останаха неадресирани.

Проект „Приеми ме 2015“, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР), е продължение на предишния проект „И аз имам семейство“, финансова операция „Приеми ме“. В първата фаза на проектите целта беше основно да се наберат определен брой приемни семейства, докато в настоящия програмен период се набляга на качеството на предоставяната социална услуга „приемна грижа“. През 2017 г.  „Приеми ме 2015“, който трябваше да приключи през 2018 г., беше удължен с още две години. Продължаващото финансиране на приемната грижа през европейските програми и през неколкократно удължаваните проекти, оставя нерешени въпроси като:  ефекта от централизирането на управлението на услугата, възможност на неправителствените организации да предоставят услугата, изработване на единен финансов стандарт, както и липса на яснота  кога услугата ще стане държавно делегирана дейност.

Към 31.12.2017 г. в приемна грижа са настанени 2320 деца, от които 2056 са в приемни семейства с договор към община-доставчик по проект „Приеми ме“. За периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. на територията на страната са утвърдени нови 165 приемни семейства, което доведе общият им брой за страната до 2426 действащи приемни семейства. Този сравнително малък брой показва, че не се влага достатъчно ресурс в привличането на нови семейства, както и вероятно това привличане не се случва по най-добрия начин. Към настоящия момент няма национална информационна кампания за приемната грижа в позитивен план –  информирането е на парче, епизодично и без ясна визия за същността на приемната грижа. Следва да се подчертае, че липсата на конкретна дейност в тази посока се случва в  контекста на силно негативно медийно съдържание по темата.

90% от приемните семейства (2194 семейства) са на договор с доставчик на услугата община-партньор по проект „Приеми ме 2015“, като останалите 232 семейства са с доставчик на услугата дирекция „Социално подпомагане“ (тоест, местната социална служба). Продължаващата възможност дирекцията „Социално подпомагане“ да влиза в ролята на доставчик създава сериозен риск от конфликт на интереси между ролята на доставчик, от една страна, и ролята на орган за закрила, от друга. В същото време често се наблюдава спорадична или липсваща подкрепа към приемните семейства и настанените деца, поради липса на човешки, финансов и времеви ресурс в социалните служби.

Следва да се отбележи, че през годината се внедриха някои нови елементи и индикатори за отчитане на качеството на предоставяна грижа спрямо настанените деца. Информационните карти, които бяха разработени в рамките на проект „Приеми ме 2015“, съдържат данни и информация относно развитието на приемните деца и отчитат напредъка в развитието им, промени, нови заболявания или трудности в общото им развитие. Картите се попълват от социалните работници от областните екипи по приемна грижа и се подават към националния екип по проекта в Агенцията за социално подпомагане, където информацията се обобщава. Този тип информация е добър формат за отчитане на постигнатите резултати с настанените деца.

При попълването на информационните карти е налице и форма на дублиране на работата на социалните работници от екипите по приемна грижа и социалните работници от Отдел „Закрила на детето“. От една страна, социалните работници от Областните екипи по приемна грижа подкрепят и контролират грижата, предоставяна от приемните семейства, а от друга, отчитат развитието на настанените деца, което е отговорност и задача и на Отдела за закрила на детето. Това на практика е не само дублиране, но и предпоставка за възникване на разнопосочни послания и разминаване в мненията относно постигане на най-добрия интерес на детето.

През м. май 2017 г. се актуализира формата на годишен преглед на приемните семейства, с което се целеше да се засилят формите на работа в екип между представителите на областните екипи по приемна грижа и отделите за закрила на детето. Бяха дадени и допълнителни методически указания от страна на националния екип за управление на проекта към всички заинтересовани страни в посока екипно обсъждане и избор на подходящо приемно семейство, но има случаи и на забавяния поради административна и логистични затруднения.

През 2017 г. на приемните семейства се предостави възможност да ползват индивидуални срещи с външен супервайзор. Това е изключително положителна стъпка и може да се каже, че това е първата форма на индивидуална грижа спрямо приемните семейства. На места се установяват проблеми с липсата на надграждане на умения за справяне с деца с трудности в развитието и поведението, както и възможности за включване в групи за подкрепа, което поставя в риск „живота“ на приемното семейство. Следва да се има предвид важността от наличие на цялостна програма с подкрепящи услуги към приемното семейство, включително родните деца в него.

От съществено значение за българския контекст е посрещането на специфичните нужди на няколко различни конкретни групи деца, вкл. децата с увреждания, децата в конфликт със закона, непридружените деца бежанци, тийнейджърите в по-късна възраст и други уязвими групи, за които настаняванията са като цяло по-сложни. Липсват каквито и да било мерки за стимулиране и подкрепа на тези настанявания и те продължават да бъдат много малка част от общия брой настанени деца[1].

Традиционно към ангажимента за приемна грижа, анализът на Националната мрежа за децата проследява и развитието на мярката за закрила „настаняване при близки и роднини“. Независимо от даваните сигнали за работа в посока включването на мярката за закрила „настаняване при близки и роднини“ в обхвата на социалната услуга „приемна грижа“, през 2017 г. не се постигна никакъв напредък. Трябва да се има предвид, че настанени при близки и роднини са 5273 деца, което е почти толкова колкото настанените във всички други форми на алтернативна грижа – институции, резидентни услуги и приемни семейства, които са 6368 деца. Към момента липсва регламентация на предоставянето на подкрепа към този вид настаняване и не съществуват начини за практическо проследяване на качеството на грижа, нито форми на подкрепа към отглеждащите семейства.

В практиката си доставчиците на услуги попадат на все повече случаи на деца, оставени от родителите си на близки хора, за да работят в чужбина, без да бъде добре организирана грижата за децата. Обикновено тези деца стават обект на внимание след проява на висок риск и намеса на службите. Няма институция, която да е ангажирана с проучването на размерите на проблема на децата с родители извън страната и организиране на грижата около тях, така че да не се стига до ескалация на риска.

Препоръки:

• Необходимо е да бъде разработена визия и цялостен план за развитието на услугата „приемна грижа“ в страната с оглед прецизиране на модела на предоставяне след  края на проект „Приеми ме 2015“. Важно е визията и планът да стъпят на цялостен актуален анализ на услугата с оценка на въздействието върху децата, биологичните и приемните родители и  професионалисти.

• Необходимо е да се прецезират ролите на планиране, координиране, мониторинг, управление и предоставяне на услугата. Следва да се ограничи възможността дирекцията за социално подпомагане да е  доставчик на услугата, тъй като това предпоставя конфликт на интереси с  ролята на орган по закрила.

• Регламентът за участието на неправителствени организации като партньор на общините или като доставчик на цялостната услуга следва да се прецизира как да бъде приложен на практика.

• Настаняването при близки или роднини следва да бъде настаняване с предлагане на грижа, отговаряща на определени стандарти, осигуряване на ресурси и наблюдение от службите. Необходимо е да се овладее проблемът с деца, чийто родители заминават на работа извън страната, а децата остават в неформална грижа на други хора.

• Осигуряване на постоянен пакет от надграждащи обучителни модули, индивидуални и групови супервизии, консултиране и групи за подкрепа на приемните семейства и на служителите от областните екипи по приемна грижа, с цел подобряване и надграждане на уменията им. Продължаване с формати на текущ мониторинг и търсене на обратна връзка от приемните семейства и социални работници от областните екипи по приемна грижа за преодоляване на конкретни трудности.

• Развитие на приемна грижа за деца със специални нужди – трудности в поведението, деца с увреждания, жертви на насилие и др. Увеличаването на броя на настанените деца със специални потребности следва да върви с пакет от допълнителна социална подкрепа и услуги, пряко насочени към детето и семейството, вкл. адекватно включване на здравната и образователната системи.

• Необходимост от позитивна кампании на национално ниво за набиране на нови приемни семейства. Важно е планирането на броя приемни семейства, които са необходими, да отчита и плановете за закриване на специализирани институции.