Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков отказва да поеме ангажимент за въвеждането на специален договор по новия Закон за социалните услуги, с който да гарантира в по-голяма степен социалната сигурност на приемните родители. Това става ясно от отговора му на отвореното писмо на Националната асоциация за приемна грижа, с което приемните родители поискаха въвеждането на такъв договор, който да им даде право да се осигуряват за всички осигурителни рискове.
В отговора, изпратен до НАПГ, министърът твърди, че приемната грижа не е социална услуга, а мярка за закрила, поради което е регулирана в Закона за закрила на детето и няма как договорите с приемните родители да бъдат включени в Закона за социалните услуги. Вместо обаче да поеме ангажимент специалният договор да бъде въведен в Закона за закрила на детето, той подробно обяснява защо не следва да се даде възможност на приемните родители да бъдат осигурени за всички рискове по Кодекса за социално осигуряване. Според министъра те не са доставчици на социална услуга, не са и служители на доставчици, а физически лица, които по силата на договор полагат грижи за дете и няма пречка междувременно да работят и нещо друго, за да се осигуряват.
Бисер Петков твърди още, че дадените от НАПГ примери за договори по специални закони, които гарантират в пълна степен социалните права на служителите по тях, не са съотносими към тяхното искане за въвеждане на специален договор и за приемните родители, тъй като правото на осигуряване за всички рискове на тези служители е регулирано в Кодекса за социално осигуряване. Той обръща внимание също, че договорите, възникнали по специалния Закон за физическото възпитание и спорта, които НАПГ дава като още един пример за решение на проблема със социалната сигурност на приемните семейства, не дават право на осигуряване на спортистите и треньорите.
Предвид гореизложеното от НАПГ очакваме от министъра обяснение как от една страна приемната грижа не е социална услуга, а от друга приемните семейства са задължени да сключат договори с доставчици на социални услуги. Обръщаме му внимание също, че от професионалните приемни семейства се изисква допълнителна квалификация, тъй като те поемат най-тежките случаи на деца в риск, което прави несъвместима грижата за тези деца с полагането на друг вид труд. Не случайно те са професионални.
Фактът, че служители със сключени договори по специални закони, са вкарани в кръга на лицата, осигурени за всички рискове по силата на Кодекса за социално подпомагане, не опровергава, а напротив потвърждава, че именно въвеждането на договор за приемните родители по специален закон е решението за гарантиране на социалната им сигурност. Достатъчно е да се направят съответните промени и в Кодекса за социално осигуряване. Именно това се предвижда и за спортистите и треньорите с предложението на Министерството на финансите техните договори да бъдат приравнени на трудовите.
В заключение за приемните родители е без значение в кой закон ще бъде регулиран специалният договор, който да гарантира социалната им сигурност, стига да получат такава гаранция.
ОТГОВОР НА НАПГ В ОТГОВОР НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
