В търсене на нужната качествена приемна грижа се предприеха конкретни мерки, но продължава да няма ясно формулирана дългосрочна цел. Липсва цялостна визия за развитието на услугата в страната, а ключовите проблеми в социалната услуга-приемна грижа, останаха неадресирани и нерешени. Приемната грижа е една от основните мерки за закрила на детето, чието развитие спомага процеса на деинституционализация на грижите за деца в България, и е част от прехода – от институционални грижи към грижи в общността. По същество целта на приемната грижа е да бъде осигурена семейна грижа на деца за кратък период от време, в който са разделени от родните им семейства по различни причини. За да функционира мярката за закрила „приемна грижа“ ефективно, са необходими специализирани социални услуги в общността, които да проследяват процеса от начало до край и да подкрепят приемните семейства в изпълнението на тяхната мисия.
За периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г. на територията на страната има действащи 2 258 приемни семейства (в т.ч. 2 245 професионални и 13 доброволни такива). В тях са настанени общо 2 117 деца. Анализ на АСП по проект „Приеми ме 2015” посочва, че за цитирания период броят на заличаваните приемни семейства надхвърля броя на новоодобрените, което е изключително притеснителен показател. Приемните семейства намаляват, но това не е поради намаляла необходимост от този тип социална услуга. Голям брой деца продължават да бъдат изоставяни или да живеят извън семейна среда, вкл. в институционална или резидентна грижа.
Приемната грижа в България продължава да се издържа основно от проектна дейност със средства от Европейския съюз и това не се промени през изминалата 2019 г. От 01.12.2015 г. стартира проект „Приеми ме 2015“ по ОПРЧР 2014-2020. Този проект допълва и би следвало да надгражда операция „Приеми ме“ по ОПРЧР 2007-2013, проект „И аз имам семейство“.
Фактът, че от самото начало до момента социалната услуга „приемна грижа“ е под формата на проектна дейност, води до неустойчивост и нестабилност, спад в мотивацията на служителите, работещи в екипите по приемна грижа и на самите действащи приемни родители. Въпреки това е важно да се подчертае, че през проектите социалната услуга „приемна грижа“ се предоставя като една цяла социална услуга. Нейното разпокъсване на отделни дейности би оказало пагубно влияние върху нея, поради което е нужно след края на проект „Приеми ме 2015“ да се осигури възможност за продължаване на този тип предоставяне чрез услуги, създадени по новия Закон за социалните услуги. Приемането му през март 2019 г. от Народното събрание създава необходимите предпоставки за цялостно предоставяне на услугата, но тъй като законът все още не е влязъл в сила и не е налична поднормативната му рамка, не може да се каже дали и доколко тези добре заложени предпоставки ще бъдат оползотворени на практика
Поредна година няма вложени средства в национална информационна кампания за приемната грижа в позитивен план – информирането е на парче, епизодично и без ясна визия за същността на услугата. Продължаващата абдикация на управляващия орган от развитието на тази жизнено важна социална услуга, подсилва вместо да понижава изразеното силно негативно медийно съдържание по темата. Приемните родители се чувстват изоставени и са силно демотивирани от липсата на подкрепа в посока уважение към труда и всеотдайността, която дават всеки ден за децата, настанени в техните семейства. От съществено значение за българската действителност е посрещането на специфичните нужди на няколко различни групи деца, вкл. децата с увреждания, децата в конфликт със закона, непридружените деца, тийнейджъри и други уязвими групи, за които настаняванията са като цяло по-сложни.
Липсват каквито и да било мерки за стимулиране и подкрепа на тези настанявания и те продължават да бъдат много малка част от общия брой настанени деца. Следва да се посочи, че през периода все пак има положителни елементи. Това са, от една страна, продължа ващите надграждащи обучителни формати към приемните семейства, групите за подкрепа и индивидуалните супервизии (два пъти годишно). Друг положителен знак е, че НПО и мрежи (вкл. НАПГ и НМД) продължават да бъдат част от процеса – както като доставчици, така и като част от КЕС – въпреки опитите за очерняне на ролята на НПО в доставката на социалните услуги, която наблюдаваме през годината. Стартира и работата по изготвяне на единен финансов стандарт на услугата, който би следвало да обезпечи нейното предоставяне след края на проектното финансиране.
Традиционно към ангажимента за приемна грижа се проследява и развитието на мярката за закрила „настаняване при близки и роднини“. Общо 4 637 деца са настанени при близки и роднини към 30.09.2019 г. Независимо от подаваните сигнали за работа в посока включването на мярката за закрила „настаняване при близки и роднини“ в обхвата на социалната услуга „приемна грижа“, през 2019 г. не се постигна никакъв напредък. В практиката си доставчиците на услуги попадат на случаи на деца, оставени от родителите си на близки хора, за да работят в чужбина, без да бъде да са настанени при близки и роднини към 30.09.2019 г.
Работата по изменения в Семейния кодекс, стартирала през 2016 г., остана без развитие за поредна година. Продължават да липсват административни процедури, които адекватно да регламентират събирането и съхраняването на максимално подробна информация за биологичните родители, братя и сестри. Липсва правна рамка и регламент за достъп до историята на биологичните връзки, които да защитават интересите и на трите страни в процеса на осиновяване, в частност правото на детето на информация за биологичния му произход. Важно е да се отбележи, че липсва цялостна държавна политика в подкрепа на осиновяването, която да запознае обществото с ползите и възможностите, които то дава, както и с обективните трудности, които то крие.
Въпреки подобреното съдържание на сайта на Агенцията за социално подпомагане (АСП), информацията, която получават кандидат-осиновителите, които са български граждани и живеят в страната, е неактуална и оскъдна откъм съдържание, в сравнение с информацията, предоставяна на кандидатстващите по международна процедура. В нарушение на изискванията на Семейния кодекс, АСП все още не е създала Национална електронна сертифицирана система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване (чл. 83, ал. 1) и на Национален регистър на осиновяващи за пълно осиновяване (чл.85). Липсва задълбочен качествен и количествен анализ, както и обосновка на причините за намаляване броя на вписаните в Регистъра за осиновяване деца, както и тенденциозно намаляващият с всяка изминала година брой на осиновяванията при относително еднакъв брой деца, отглеждани извън семейна среда, и относително еднаквият брой кандидат-осиновители. Надяваме се, че разработените през 2018 г. насоки за подготовка на детето за национално или международно осиновяване, се прилагат на практика. Инициативата бе реализирана от Държавната агенция за закрила на детето и в нея бяха въвлечени заинтересовани страни, но няма мониторинг, който да проследи нейното реално приложение, ефективност и ефикасност. Положителни са отзивите от надградената програма за обучение на кандидат-осиновители, разработена през 2018 г. съвместно с организации от неправителствения сектор, работещи по темата осиновяване, и утвърдена със заповед на министъра на труда и социалната политика.
Важно е да се отбележи обаче, че остава отворен въпросът за същинската оценка на кандидатите, която се извършва от служителите на ОЗД, при които има постоянно текучество, претоварване и често – фокус към формалната част от работата. За социалните работници от отделите все още не е известно да е предвидено и/или осигурено адекватно обучение за оценка на мотивацията на кандидатосиновителите, както и супервизия в помощ на тяхната ежедневна работа „на терен“. Все още липсват задължителни услуги за подкрепа на дете и родител осиновител в следосиновителния период. Мониторингът, извършван от отделите закрила на детето, е формален, често без реална подкрепа и чувствителност към миналото на децата и осиновителите и техните индивидуални травми.
С новосформираните семейства не се работи превантивно, а едва след заявен проблем. Натрупаната информация не се обработва и анализира с цел разпознаване на индикатори, извеждане на добри практики и промени в практиката и законодателството. Все още липсва и подкрепа при избор на подходящ подход, така че да няма тайна за осиновяването, или ако тя вече съществува – за щадящо разкриване на тайната на осиновяване, така че детето да не се чувства излъгано и предадено. Необходимо е фокусирано в тази посока обучение не само на кандидат-осиновителите, в рамките на тяхното обучение, но също така и на социалните работници, доставчиците на социални услуги и на работещите в системата на образованието.
Остава отворен въпросът и за въвеждане на целеви отпуск по майчинство и „бащинство“ (15 дни) при осиновяване на деца над 5 г. възраст, както и право на еднократна помощ при осиновяване в размер, еквивалентен на поредността на детето в семейството, а не на механизма, по който то е станало част от него. Макар и положително, измененията в Кодекса на труда все още поставят и осиновените деца, и техните родители осиновители в дискриминационно разделение по възраст и произход. Становището е подкрепено от специалисти, Омбудсмана на Републиката и решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД №239 от 11.07.2018 г.). Последното е обжалвано от МТСП, което подсказва подценяване или отхвърляне на проблема. Важно е да се отбележи, че целевият отпуск при осиновяване e с цел възможност за изграждане на качествени връзки в новосформираното семейство, адаптация на детето в новата среда и ежедневно интензивно участие на родителите в този изключително важен период. На проведения през септември 2019 г. форум „Гласът на осиновеното дете“, в който взеха участие представители на държавните институции и неправителствения сектор, работещи по темата осиновяване, бяха изведени и следните проблемни области в социалната система по отношение на осиновяването:
- Наблюдава се тревожна тенденция за нарастване броя на прекратените осиновявания и извеждане на осиновени деца от осиновителните семейства и настаняването им в резидентна грижа. Необходимо е да се води статистика за осиновените деца, които са настанени в резидентна грижа, както и анализ на причините, водещи до повторно изоставяне на децата. Съществува и разминаване между реално прекратените осиновявания и водената от АСП статистика.
- Липсва подкрепа за кандидат-осиновителите в периода от вписването им в регистрите до осиновяването. Не се изследва промяната в нагласите и мотивацията на бъдещите родители, което е в основата на успешното осиновяване. Необходими са усилия за повишаване информираността на обществото и провеждане на кампании за формиране на позитивни нагласи към осиновяването, включително чрез повече прозрачност на процедурите.
- Подобряване на процедурата за проучване на кандидат-осиновителите – увеличаване на нейния срок, повече срещи със социален работник и психолог за по-задълбочено изследване на нагласите и мотивацията на кандидатите; прецизиране на критериите за вписване на кандидат-осиновителите в регистрите; увеличаване на обучението на кандидат-осиновителите и разпределението му в различните етапи (преди вписване в регистрите, след вписване и до осиновяването, надграждащо обучение или подкрепа в следосиновителния период).
