Въпреки декларираната подкрепа за приемната грижа в България, на държавно ниво липсва цялостна визия за нейното бъдещо развитие.
Към 31.12.2020 г. в Регистъра на утвърдените приемни семейства са вписани 2 118 семейства, от които 12 доброволни и 2 106 професионални. Общият брой на децата, настанени в приемни семейства към месец декември 2020 г., е 1 971.
Важно е да се отбележи, че освен намаляващия брой на желаещите да станат приемни родители, в 490 приемни семейства няма настанени деца.
Причините за липса на настанени деца в тези семейства са различни, но в основата е наличието на профили на семейства, които не отговарят на нуждите на децата. Това поставя въпроса по какъв начин се планира приемната грижа, въпреки обявения като решение на този проблем областен модел на предлагане на услугата.
Приемната грижа продължава да е изправена пред няколко основни предизвикателства, които ще определят развитието й в дългосрочен план.
Все още социалната услуга се предлага единствено като проектна дейност – проект „Приеми ме 2015“ по ОПРЧР 2014-2020, като предимството е, че се предоставя като единна социална услуга. Този проект, обаче, приключва в края на 2021 година.
През 2020 г. липсваше кампания, която да се фокусира върху набирането на кандидати за приемни родители и разширяване на обхвата на приемната грижа в страната. Въпреки очевидната нужда от приемни семейства „Приеми ме 2015“ не финансира кампания и всичко остана в ръцете на екипите по приемна грижа – без ресурс, без институционална подкрепа, в негативна медийна среда.
Специализацията на приемната грижа бе декларирана като цел на проекта, но продължават да липсват работещи мерки за стимулиране на приемни родители, които да се грижат за деца с увреждания, деца, жертви на насилие или трафик, деца в конфликт със закона, непридружени деца, тийнейджъри. Все още в големите градове няма достатъчно приемни семейства за настаняване на бебета. Не е решен в пълнота въпросът със заместващата приемна грижа. Разширяват своя обхват индивидуалните и груповите супервизии, надграждащите обучения, групите за подкрепа.
Разработеният единен финансов стандарт за подкрепа на приемните семейства няма да влезе в сила от началото на 2021 г. заради отлагането на влизане в действие на Закона за социалните услуги и произтеклите от това забавяния на процесите. Това няма да позволи услугата „Приемна грижа“ да бъде възлагана на частни доставчици. Въпреки че неправителствените организации допринасят със своята експертиза в местните общности и Консултативния експертен съвет на проекта. Столична община, например, е сключила партньорски споразумения с три НПО, които формират и ръководят Областния екип по приемна грижа и надграждат усилията на проекта и общината.
Избраният подход за развитие на приемната грижа постава под съмнение възможността за засилена подкрепа на мярката за закрила „настаняване при близки и роднини“. Данните за децата остават почти константни в последните години – към 30.09.2020 г. общо 4 511 деца са настанени при близки и роднини. Все още проблемите на тази мярка за закрила остават неадресирани и влизат в обсега на общественото внимание само при негативен медиен отзвук.
