За пета поредна година Национална мрежа за децата представи годишния си доклад „БЕЛЕЖНИК 2016: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“.
Документът прави преглед на напредъка на изпълнението на над 20 ангажимента, които държавата сама е поела към децата у нас. Областите, които „Бележник“ оценява са пет: общи принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето, семейна среда и алтернативни грижи, здравеопазване, образование и правосъдие.
Тази година се отчита слаб напредък в държавните политики за децата и средният годишен успех е Среден (3.28). Но все пак трябва да се отчете, че това е най-високата средна годишна оценка на „Бележник“ през годините до момента. За сравнение миналата година успехът на държавата беше Среден (3.20).
Оценката за развитието на приемната грижа през 2015 г. е Среден (3.00). Причината за тази оценка е, че въпреки поетия в края на 2015 г. ангажимент за устойчивост на постигнатото, продължава да има липса напредък по развитие на качеството на приемната грижа.
В изработването на анализа на развитието на приемната грижа участваха представители на Националната асоциация за приемна грижа.
Основна роля за развитието на приемната грижа през 2015 г. изигра проектът „И аз имам семейство“. След няколкократни удължавания в предходни години, проектът приключи в края на 2015 г. В прехода към пълна децентрализация на услугата, в рамките на проекта трябваше да се изработи Единен финансов стандарт за приемната грижа и тя да продължи като общинска дейност, финансирана с делегиран бюджет. Тези планове на държавата за приемната грижа се отложиха и през 2015 г. бе взето решение операцията „Приеми ме“ да продължи в „Приеми ме 2015” по ОП “Развитие на човешките ресурси” (2014 – 2020). Плановете на държавата са приемната грижа да се финансира с европейски средства до 2018 г., когато би трябвало да стане делегирана от държавата дейност.
На фона на тези политически развития на националния проект за развитие на приемната грижа, могат да се отбележат следните подобрения в развитието на приемната грижа:
- Общият брой на децата в приемна грижа към 30.09.2015 г. е 2 329, от които 97 са в доброволни приемни семейства, а останалите в професионални.
- Във връзка с актуалната международна обстановка и увеличения миграционен поток към България, в програмата за обучение на приемните родители се включи нова тема за специализирана грижа на търсещи и получили международна закрила деца в риск. АСП съвместно с Върховния комисариат за бежанците в България, проведе 2 обучения на обучители на приемни родители за предоставяне на специализирана грижа. НАПГ има двама обучени специалисти в оценка на приемни семейства, полагащи грижа за непридружени деца.
- През октомври във връзка с края на операцията „Приеми ме“ се предприе преместване на няколко стотин семейства от ДСП към екипите по приемна грижа към общините. Макар и да бе добър подход за разходване на европейски средства, това бе съпроводено с рязко откъсване на приемните семейства от досегашния им доставчик. НАПГ сигнализира за грубо отношение и нередности при комуникацията на това прехвърляне.
В новата операция „Приеми ме 2015“ се планират някой действия, които да доразвият модела от първата операция, а именно:
- В рамките на проекта да работи Консултативен експертен съвет (КЕС) за координиране на дейностите по проекта. В дейността му са ангажирани представители на централната, местната власт и гражданското общество (МТСП, ДАЗД, АСП, Националната асоциация за приемна грижа, Националния съвет на общините в РБ, УНИЦЕФ България и Националната мрежа за децата). КЕС ще изготви анализ на потребностите от развитие на приемната грижа и на негова база ще бъде изготвен краткосточен план за развитие, който ще се актуализира периодично до края на проекта след анализ на развитието за изминалия период.
- Развитието на приемната грижа в национален мащаб да се съобрази с:
- Анализ на постигнатото към момента и анализ на необходимостта от приемна грижа.
- Преодоляване на дисбаланси по първата операция и превес при планирането да се даде на нуждите на децата от приемна грижа пред други потребности на общините.
- Подобряване на приемната грижа чрез външни супервизия и обучения на ЕПГ и приемните семейства.
- Акцент върху качеството на приемната грижа и текущ мониторинг на качеството ѝ по новосъздадени инструменти.
- Регламент за участието на НПО като партньор на общините или като доставчик на приемна грижа, или като супервайзър и обучител.
- Увеличаване на броя на настаняванията на деца с увреждания.
- Уреждане на практични затруднения от първата операция – например, покриване на пътни разходи за семействата в рамките на техните задължения като приемни родители.
Тези декларирани бъдещи действия за развитието на приемната грижа и нейното качество могат да се приемат като добра база към изпълнение на ангажимента на държавата за развитие на качеството на приемната грижа, а също и за нейната бъдеща устойчивост след края на европейското финансиране.
За да се постави точна оценка на държавата за развитието на приемната грижа бе проведена анкета сред различни участници в приемната грижа за това как оценяват нейното качество към края на 2015 г. Поради разнородността на разбирането за качество от различните участници, допитването се базира на Методиката за условията и начина на предоставяне на социалната услуга „Приемна грижа“. От нея са използвани два принципа и дванайсет очаквани резултата от приемната грижа за твърдения за оценяване в анкетата. Като контролен въпрос в анкетата е поставена обща оценка за качеството на приемната грижа. Анкетата е попълнена от 72 участника – 3 младежи, израснали под приемна грижа, 34 приемни семейства, 23 представители на неправителствени организации, които доставят приемна грижа, 2 представители на отдели за закрила на детето, 5 на общини и 6 граждани.
Общата оценка, която се поставя на качеството на приемната грижа, е Среден (3,62), приравнена към шестобалната система.
С добри оценки са твърденията, че приемните семейства гарантират безопасността и сигурността на настанените деца, развитието на децата и че приемната грижа подготвя младите хора за самостоятелен живот и развива социалните им умения.
Средни оценки се поставят на твърдения, свързани с настаняването в близост до родните семейства, за спазването на равнопоставеността между всички участници в процеса, за спазването на договорките, регламентирани в договора за приемна грижа и др. Същият резултат се отнася и за още няколко области- за информирането на детето и подготовката му за настаняване в приемно семейства, за нетравмиращото настаняване, за адекватната подкрепа към приемните семейства, както и за готовността на доставчиците да се справят с кризи. Средна е оценката за това, че иологичните родители на приемните деца ползват услуги, които да им позволят да върнат децата в семейството си.
Най-ниски оценки са поставени за това, че прекратяването на настаняването не се извършва по начин, който не травмира приемното семейство и за това, че за приемни семейства се утвърждават само подходящи кандидат приемни семейства.
Националната асоциация за приемна грижа и Националната мрежа за децата препоръчват на държавата да проследява поетите ангажименти по „Приеме ме 2015” като единствен инструмент за развитие на приемната грижа в страната, както и да подготви дългосрочен план за развитие на приемната грижа в страната и обема настанявания, които тя ще поеме, на фона на поддържане на висок брой деца в грижа извън собствените си семейства в процеса на деинституционализация.
