Различно е – някои от децата не помнят родните си семейства.
Ако е така, тяхното страдание е много по-неясно и трудно за преодоляване, но то не е истинско страдание за конкретни хора (като загуба), а по-скоро усещане за тяхната липса в живота им (празнина).
Аз съм работил с деца, които се срещат с родните си семейства (веднъж на 1-2 месеца) и това им понася добре.
В други случаи децата са били прекалено травмирани в миналото от своите родители и трудно приемат нови срещи с тях.
Много е важно как ще бъде подготвено детето за такава среща и то не само какво ще му каже приемния родител за предстоящата среща, но и какво е неговото собствено отношение към биологичните родители на детето, за което се грижи. Ако приемният родител не обвинява родните за тяхното несправяне, ако наистина приема историята на детето, той със сигурност ще предаде своето положително отношение към срещата.
Важно е да се запази спокойствие и толерантно отношение към детето и след срещата му с биологичните му родители. Много е вероятно дни след срещата детето да е напрегнато, прекалено чувствително или пък затворено в себе си. Може да се случи близо във времето след среща с биологичните родители детето да извърши някоя доста неприемлива на пръв поглед постъпка. Това не е знак, че срещата е протекла лошо или пък следващи срещи не бива да се планират. Не, това просто е израз на напрежението у детето, което то няма уменията да „облече” с думи и по този начин да ги отреагира.
