Теодора е момиче в приемно семейство. Казва, че едно от нещата, които и помагат да се развива, са срещите с другите младежи от приемни семейства, част от НАПГ.
Добротата е ключът към всяко човешко същество. Ако се държиш добре с някого, има надежда да отключиш доброто в него. На това ме научи моето приемно семейство, което се появи навреме в моя живот и ми и ми показа, че животът не е толкова несправедлив спрямо децата като мен, които нямат родители. Преди да ме настанят в приемното семейство, не знаех какво е да се чувстваш част от семейство, какво е да си на сигурно място и винаги да има кой да те подкрепи.
Аз мисля, че съдбата на всеки е предопределена. Към някои е по-справедлива, други незаслужено поставя пред непреодолими изпитания. Децата, които израстват
без майчина обич, са лишени от разбирателство и от човек до себе си, който при каквито и да било обстоятелства няма да ги остави.
Гордея се със себе си, защото много от децата, които живееха с мен, нямаха смелостта да се впуснат в това предизвикателство. Преди да се съглася да стана част от приемното семейство, изпитвах огромен страх, защото не знаех къде отивам и дали ще бъда приета наравно с техните деца. Но моите страхове бяха неоправдани и вместо студенина и пренебрежение, отсреща си получих възможността да се изявя себе си. Пред мен се отвориха много врати и имах право на избор. Откакто излязох от дома, в която бях, моят мироглед се промени. Успях да заживея живота, който винаги съм мечтала да имам, и се надявам всяко дете без семейство да има моя късмет и да попадне на приемни родители като моето. Семейството, което посвети две години от живота си на мен, ме кара да се чувствам щастлива и благодарна. Това, което те направиха за мен, е един безценен подарък, който по никакъв начин не може да им бъде заплатен. Но и не те не го очакват от мен.
Едно от нещата, които ме насърчават и ме правят особено щастлива, е възможността да срещам други младежи, които също като мен, живеят в приемни семейства. Много ценно ми е да чувам, че опитът ми е и опит на другите, че в живота са се случили почти същите неща и на други момчета и момичета. Всяка година очаквам младежките лагери с особено нетърпение, признавам си, че не спя ден преди това от вълнение, защото няколкото дни ми дават спокойствие, увереност и щастие, че съм сред хората, които са преживели това, което и аз. Чувствам подкрепата на останалите младежи и това ме прави част от едно семейство.
Иначе времето, прекарано с моето приемно семейство, ме научи, че пред каквито и да било трудности да те поставя животът, трябва да имаш смелостта да се изправиш срещу тях. Аз повярвах в съдбата и тя ме възнагради. Затова бих била щастлива, ако всички деца в моето положение да вярват, че нещо хубаво ще се случи и с техния живот. Още по-хубаво би било, ако някой им помогне да имат смислено детство.
