Преди няколко години, когато станах приемна майка, не вярвах, че през дома ми ще преминат толкова много бебета. Самата аз бях отгледала трима сина и въобще не съм си мислила, че на стари години ще продължа да се грижа за хлапета. За това време, в което през дома на моето семейство преминаха повече от пет новородени, аз се научих, че чужди деца няма. Ние не гледаме чуждите деца.

Те в един момент от живота ни стават толкова важна част от живота ни, че ние трудно преживяваме раздялата им. Първото бебе, за което се грижехме се казваше Анджелика. Сега тя има ново име и ново, сигурно семейство. Осиновиха я и живее на повече от 300 километра от нас. Не мога да поддържам връзка с тях, защото осиновяването в България е тайна. Но аз не спирам да мисля за нея и да си спомням нейната история. Тя има шанса да стане балерина, да танцува и да прави животът на хората по-красив.

После през нашия дом минаха още няколко деца. На едната стена на детската стая съм сложила снимките на момчетата, а на другата – на момичетата. За да ги помним. Безсънните нощи и многото трудни моменти, когато сме се грижели за няколко деца едновременно, са ни направили истински професионалисти в грижата за децата. Когато те си отиват от нашата къща, ние се чувстваме много тъжни, но това е за доброто на децата. Историята, която винаги ще остане в моето сърце е историята на Младен. Един ден от социалните служби ни звъннаха и ни казаха да отидем да вземем едно бебе, което майката изоставила. Когато го погледнах в очите, разбрах, че това ще е поредното дете, в което ще се влюбя истински и на което ще дам част от сърцето си. Така и стана. Коликите му бяха нещо невъобразимо. Чудесно изпитание за половината ни домочадие.

След месец, обаче, ни казаха, че бащата на Младен го е припознал. И така дойде деня, в който Младен се върна при своята майка. По време на посещение в дома й социалните работници установили, че тя и мъжът, с когото съжителствала, са купили всичко необходимо за бебето – детско креватче, памперси, дрешки и мляко. Не минало много време и детето се оказало в друго село, в семейството на припозналия го баща. Тогава се родили съмненията, че детето може би е продадено на бездетно семейство.

Звъннаха ми посреднощ да отида и да прибера Младен. Бях толкова уплашена и разочарована от това, което се е случило на малкото дете. От тогава досега Младен е обграден от любов и внимание. Понякога се притеснявам какво ще е бъдещето на малкия. Но докато се намери решение за него, той ще е с нас, в нашия дом – ще е обграден от обич, ще бъде закрилян. Минахме големите предизвикателства на бебешкия период, сега учим буквите и се готвим да ставаме големи. Е, и сега сме големи, де. Големи пакостници.

УНИЦЕФ финансира областни центрове за приемна грижа, които са съществена част от усилията на общините да помагат на децата и семействата в риск. Нашите партньори по места подкрепят и обучават приемни родители. Благодарение на съвместните ни усилия в страната за първи път преди години бебета преминаха в приемни семейства след раждането си, а не отидоха в социални домове.