Изводите за състоянието на приемната грижа са част от годишния доклад на Националната мрежа за децата – „Бележник 2022 – Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“:
На практика има финансиране на приемните родители и децата, също така и на областните екипи по приемна грижа, но това изчерпва позитивите по отношение на приемната грижа.
Интересът към приемната грижа намалява, приемните родители намаляват, липсват специализирани приемни семейства, планирането не е на ниво, а „настаняванията при близки и роднини“ са само част от статистическите отчети.
В допълнение през 2022 г. се очертава да се работи без средства за обучения и супервизии, което ще даде нов тласък на неглижирането на услугата и мярката за закрила.
През 2021 г. акцентът в областта на грижите за деца падна върху разработваната подзаконова нормативна рамка към Закона за социалните услуги и приемната грижа излезе от фокуса на вниманието на медиите, а и на институциите на българската държава.
Към 31.12.2021 г. в Регистъра на утвърдените приемни семейства са вписани 1867 семейства, от които доброволни и 1863 професионални. Общият брой на децата, настанени в приемни семейства, към края на декември 2021 г. е 1593.
Необходимо е да подчертаем, че в 491 приемни семейства няма настанени деца.
Причините за липса на настанени деца в семействата са различни, но основната е в очевидно недостатъчно добрия начин на планиране на необходимите приемни семейства от Комисиите по приемна грижа към Регионалните дирекции за социално подпомагане.
Резултатът е, че са регистрирани приемни родители с профили, от които няма нужда в съответната област, а след това заличаването става трудно.
2021 г. е емблематична с изключително ниския брой на новите заявления на кандидати за приемни родители – едва 98. Но това съвсем не е учудващо на фона на постоянно намаляващия интерес към приемната грижа от страна на българското общество.
В съчетание с постоянните дезинформационни атаки и фокус върху изолирани случаи на лоши практики, които МТСП не успява да адресира правилно в комуникационно отношение, доверието в системата е на изключително ниско ниво и това води до стереотипизиране и затвърждава убеждението на страничните наблюдатели, че на системата не може да се има доверие, а приемната грижа е просто бизнес за определени семейства.
И през 2021 г. работата по основните предизвикателства пред приемната грижа не бе особено ефективна.
Подобно на констатациите и за преходната година, все още приемната грижа се предлага единствено като квазипроектна дейност, продължение на проект „Приеми ме 2015“ – мярката за закрила се финансира от бюджета на МТСП, а дейностите за подкрепа на семействата от бюджетите на общините. Това ще продължи и през 2022 г., 2023 г.
Както констатирахме и за предхоната година, все още социалната услуга се предлага единствено като проектна дейност – проект „Приеми ме 2015“ по ОП „Развитие на човешките ресурси“ (2014–2020) и ще се предлага по същия начин до края на 2022 г. Разликата ще е, че средствата за обучения и супервизии ще са силно ограничени.
Липсата на подкрепа за обучение и супервизия напълно компрометира концепцията за приемна грижа. Тя се отразява не само на качеството на предоставяните грижи и емпатията, но и значително намалява мотивацията на желаещите да практикуват грижата, защото не получават адекватна обратна връзка и насърчаване. Така дейността се свежда само до наличие на финансов интерес у някои семейства и комерсиализация на тази така важна дейност.
Според правилата за европейско финансиране, иновативните услуги следва да се трансформират в държавно финансирана дейност, което не се случва вече години наред. Функционирането на приемната грижа като квазипроектна дейност трябва да бъде прекратено незабавно
През годината липсваше национална кампания за набиране на кандидати за приемни родители.
Редица областни екипи по приемна грижа и общини инициираха собствени кампании, но те не можаха да заменят ефективно националната.
Продължават да липсват активни дейности на национално ниво за специализация на приемната грижа.
Децата с увреждания, децата, жертви на насилие или трафик, непридружените деца, децата в конфликт със закона продължават „да търсят“ своите приемни родители. Не е много по-различна ситуацията с бебетата, за които Законът за социалните услуги въведе забрана за настаняване в резидентна грижа (освен в случаи на медицинска необходимост).
Заместващата приемна грижа остана същата въпреки големите очаквания от Закона за социалните услуги и решенията в него за заместваща грижа, която обаче „заобиколи“ приемните семейства и деца. Заместваща приемна грижа ще може да се упражнява, както и досега, само от професионални приемни родители.
Силно засегнати от КОВИД-кризата, но вероятно не само от нея, се оказаха индивидуалните и групови супервизии, надграждащите обучения, групите за подкрепа.
Какво се промени през 2021 г.?
В Закона за социалните услуги (чл. 45, ал. 4) бе регламентирано, че дейностите за набиране, оценяване и обучение на кандидати за приемни семейства, взаимно адаптиране, подкрепа и наблюдение на отглеждането на детето от семействата на роднини или близки и приемни семейства се финансират от държавния бюджет като една социална услуга по общ стандарт.
Надеждите, че подпомагането на приемните семейства и настанените в тях деца ще може да се възлага и на частни доставчици и това ще повиши значително качеството на грижата, остават живи поне до началото на 2023 г. или може би 2024 г.
Засега единственият плах пример в тази посока е Столична община, която е сключила партньорски споразумения с три неправителствени организации, които формират и ръководят Областния екип по приемна грижа и надграждат в някаква степен усилията на правителството и общината.
Препоръките, които отново се идентифицират:
- Да се осигури държавно финансиране за приемната грижа и да се прекрати функционирането на проектен принцип;
- Да се разработи национална кампания за набиране на кандидати за приемни родители;
- Да се положат максимални усилия на национално ниво за развиване на специализираната приемна грижа.
