И през 2022 година държавата остави приемната грижа и нейното развитие „в застой“. С честата смяна на правителства и редуващите се служебни кабинети, политиките, свързани с приемната грижа и грижата за деца при техните близки и роднини, бяха неглижирани сериозно за поредна година.
Освен голямата промяна „на хартия“ от 2021 г., която продължи и през 2022 г., според която държавният бюджет, чрез Агенцията за социално подпомагане, изплаща възнагражденията на приемните родители и разходите за издръжка на децата в приемни семейства, друго значимо не може да бъде отчетено. Това е единствената промяна, която въвлече държавата със собствени ресурси да финансира приемната грижа, която преди това се финансираше изцяло с европейски средства в рамките на проект. Въпреки, че социалните работници продължиха работата си по проекта, с европейско финансиране, това не подобри драстично качеството на приемната грижа и отложи за пореден път най-важното решение на държавата – да осигури дългосрочна устойчивост на финансирането и управлението на приемната грижа като процес, включително гарантирането на механизъм за участие на опитния граждански сектор в това.
Политическата ситуация „замрази“ за пореден път развитието на проекта и активностите, насочени към създаването на единен финансов стандарт за социалната услуга „приемна грижа“, също така през 2022 г. за пореден път не бяха стартирани разговорите с участието на гражданския сектор за промяна на нормативната база за приемното родителство – така нужните промени в методиката за приемна грижа, наредбата, както и съпътстващото законодателство, така че да се гарантира по-добра ефективност на процеса, по-добро прилагане на модела за правата на децата, прилагането на модела на работа по случаи и др.
Агенцията за социално подпомагане не проведе нито едно заседание на Експертния консултативен съвет по проекта „Приеми ме“, нито включи експерти във вземането на решенията по отношение на приоритетите пред приемната грижа през 2022 г.
През 2022 г., по данни на Агенцията за социално подпомагане, 1867 деца са отглеждани в приемни семейства, като статистиката показва, че броят на децата без заболявания е значително по-висок (1705) от този на тези с увреждания (162). Близо 65 на сто от изведените деца от приемни семейства през 2022 г. са осиновени, върнатите в родните им семейства – 18%, под 5% са настанените при близки и роднини.
Притеснително е, че макар и статистически незначително на фона на цялата страна (едва 2% от всички извеждания от приемна грижа) продължава настаняването на деца от приемни семейства в резидентни услуги. Като такъв пример може да се посочи случай на дете, което е изведено от приемното семейство в гр. Ново село, което е настанено в Център за настаняване от семеен тип, защото е „проявявало агресия“ срещу приемните си родители. Този случай е показателен за това, че въпреки че много приемни родители в страната ползват социални услуги (консултации с психолози, логопеди или други услуги в общността), не се подобрява драстично качеството на грижата и капацитета на приемните родители и социалните работници, особено в малките населени места.
Притеснително е и това, че не малко деца в приемни семейства живеят в села и малки градове, където достъпът до социални услуги са ограничени, както са ограничени и ресурсите за социализация.
В сферата на мечтите остава специализацията на приемните родители, както и по-доброто организиране и изпълнение на заместващата приемна грижа – два въпроса, които от години остават нерешени. Към тях можем да прибавим и въпроса за социалната сигурност на приемните родители – гарантирането на достойно възнаграждение, което да се получава на принцип, различен от договора за услуга, който оставя приемните родители без обезщетения при болест, майчинство и други социални придобивки, които се полагат на техните социални работници, например. Това също може да е една от причините да има отлив от приемната грижа и нежелание на млади хора или професионалисти, ангажирани в други сфери на публичния живот, да се посветят на приемното родителство.
По отношение на интереса към приемната грижа, данните на АСП показват, че едва 85 кандидати за приемни родители са подали документи през 2022 г. Разглеждайки тенденциите, които се отчитат от АСП, става ясно, че с всяка изминала година интересът към приемната грижа намалява.
В същото време впечатление прави броят на заличените приемни семейства – 150. В цялата страна има едва 4 доброволни приемни семейства. Това за пореден път поставя въпросът за липсата на информационна кампания, която да повиши гражданската чувствителност и интереса към приемната грижа, тъй като няма спор за това, че приемни родители са нужни.
Огромен проблем, за който гражданският сектор сигнализира всяка година, е че в почти всяко пето приемно семейство няма настанени деца – приемните родители са обучени професионалисти, в които са инвестирани средства за обучение и развитие, но когато дълго не полагат грижи за деца, те променят професионалната си посока и се отказват от приемната грижа. Тази тенденция не се променя и през 2022 г . – в 470 семейства не са настанени деца, като този брой е устойчив почти всяка година. По данни на АСП, в почти всяко пето приемно семейство в областите Велико Търново, Монтана, Пазарджик, Силистра няма настанени деца, а проблемът е още по-сериозен в областите Добрич, Търговище и Ямбол, където в повече в половината приемни семейства през 2022 г. не е имало настанени деца.
Наблюдава се и още един феномен – в близо 10% от общините, сключили договор с АСП за предоставянето на приемна грижа, няма сключени договори с приемни семейства, тоест няма действащи приемни родители. И въпреки, че екипът на АСП, който управлява проекта „Приеми ме“, създаде предпоставки за регионално планиране на нуждите от приемни родители и подбора на приемни родители според потребностите на региона, практиката показва, че обучени приемни родители се заличават от регистрите, най-често с мотива „лични причини“, като почти не се работи за промяна на мотивацията, нагласата и профила на приемните родители да се погрижат за деца, които се нуждаят от приемна грижа в техните населени места.
И през 2022 г. имаше какво да се желае по отношение на подобряване на комуникацията и координацията на ниво случаи между социалните работници от държавните отдели за закрила на детето, социалните работници от екипите по приемни грижа, както и приемните родители. Един от тези механизми е подобряването на уменията за работа в екип, знанията и компетенциите за практикуване на социална работа и работа, са обученията, индивидуалните и груповите супервизии и др.
Обратната връзка от приемните родители често е, че както индивидуалните супервизии, така и груповите и обученията са по-скоро формални, не решават важни въпроси за тях, в рамките на които не могат да споделят истинските предизвикателства в упражняването на приемната грижа. Данните на АСП показват обаче висока удовлетвореност, както от приемните родители, така и от социалните работници, преминали през тези форма на подкрепа и обучения.
През 2022 г. специализирани обучения и супервизии не са предоставяни, например, във Варна и Разград. Някои екипи по приемна грижа пък подават обратна връзка, че в екипните събития за професионалисти не се включват социалните работници от държавните структури, което потвърждава наблюдаваното в много региони на страната напрежение между едните и другите социални работници. През 2022 г. в 9 от 28 области на страната не е проведена нито една групова супервизия, а средния брой на участващите приемни родители в тези форми на подкрепа е под 10 (в Област Пловдив например от близо 100 приемни семейства, в 5 групови супервизии през годината са участвали средно по 9 приемни родители).
Един от измерителите за качеството на комуникацията, координацията и ефективното партньорство в приемната грижа е възможността за обратна връзка за предоставяната подкрепа от страна на социалните работници към приемните родители. Такава система или проучване на този въпрос продължава да не съществува публично, което в обратната страна – от страна на социалните работници към приемните родители е налице чрез различните форми на оценка на представянето и годишните доклади. Така, например, няма публично достъпни данни, които да служат за анализ на въпросите, които приемните родители поставят на външните супервизии, както и действията, предприети за подобряване на социалната работа.
От доклад на АСП става ясно, че през 2022 г. са получени 8 жалби, свързани с приемната грижа, по които са разпоредени 19 проверки. Повечето от тях са свързани с някакво неприемливо поведение на приемните родители. Едва в един от случаите социален работник е наказан дисциплинарно след жалба на приемен родител. В друг случай приемно семейство е заличено след жалба на свекърва, която отказва в дома ѝ снахата да бъде приемен родител. Този случай е показателен за липсата на умения за медиация и подкрепа, което е довело до това приемния родител да е заличен, а детето – вероятно изведено.
Прецедент е и случай, в който на територията на Столична община социални работници от държавен отдел за закрила на детето подават жалба срещу приемен родител за „некоректно отношение“, вместо като професионалисти да работят с приемния родител за по-добра екипна работа и ефективност.
По отношение на грижите за деца от техните близки и роднини също не може да се каже нищо ново. Към 2022 г. при близки и роднини са настанени 4 166 деца. За децата, настанени в семейство на роднини и близки се предоставя финансова подкрепа чрез отпускане на еднократни и месечни помощи. При изведена необходимост, както и при заявена потребност, семейството на роднини и близки, както и детето се насочват към социална услуга, където получават допълнителна подкрепа, съдействие и консултиране. Какъв е ефектът от грижата за деца от техните близки и роднини, обаче, не може да се каже напълно, защото липсва публично достъпна информация, която да отчита тенденциите в тази форма на грижа, резултатите за децата, както и каква част от тези деца са изведени и настанени в приемна грижа или резидентни услуги. Няма информация и за това какъв е ефектът за децата и семействата от ползваните социални услуги, към които са насочени, както и липсва яснота за това каква е дългосрочната ефективност на социалната работа с тези деца и семейства.
Изводите са част от годишния „Бележник“ за напредъка държавата в гарантирането на правата на децата, който се подготвя и издава от Националната мрежа за децата, в която членува и НАПГ.
