Валя е първото приемно дете във Видин, доказало, че успехът е възможен, когато получаваш любов. Срещаме 21-годишната Валя в болница „Света Петка“ във Видин. Работи там от 1 месец като рентгенов лаборант.

Още е студентка в Медицинския университет в Плевен в същата специалност, но решила през ваканцията да си събере пари, с които да покрива разходите през учебната година.

И започнала да търси работа навсякъде – и като сервитьор в ресторанти, и заведения, и като чистачка в хотели.

„Търсих си работа за през лятото, за да си изкарвам пари, за да може да имам с какво да се издържам през годината – за общежитие и храна“, разказва Валя Ангелова.

Но така и не открила свободни позиции в хотелиерството и ресторантьорството. Тогава нейната приемна майка й дала друга идея.

„И мама ми беше казала – Защо не пробваш в болницата, дори и да си санитар. Тъкмо ще видиш как е и ще придобиеш опит. Подадох си документите, одобриха ме благодарение на д-р Найденова, тя ме нае на работа и ми даде възможността да се обучавам“, добави Валя.

Макар да е още студент, директорът на болницата д-р Ивета Найденова решава да даде шанс на Валя и я назначава на трудов договор.

„Появявайки се при мен с желание да започне работа в свободните месеци, в които не е на училище, веднага приех идеята да я вземем при нас за летните месеци. За тази цел се разкри длъжност в отделението по образна диагностика „Здравен асистент“ и тя е назначена, докато може да работи, докато иска да работи преди да започне следващата й студентска година, да работи при нас“, разказа д-р Ивета Найденова, директор на МБАЛ „Света Петка“-Видин

Валя вече трупа добри впечатления сред колегите си – с професионализма и с човешкото си отношение към пациентите. Община Видин подпомага всички здравни специалисти, които искат да работят в болницата, с общинско жилище. Такова биха предложили и на Валя, ако реши да остане за постоянно тук.

„Това би била важна стъпка да й помогне да не плаща тежки консумативи, да има къде да живее. В същото време колегите я посрещат добре и с удоволствие ще я посрещнем и догодина, когато вече е завършил рентгенов лаборант“, добави д-р Найденова.

А Валя е щастлива, защото тук намира смисъл. Полезна е и помага. Така, както някога и тя е получила помощ.

– Помагаш на хората. Или поне имаш чувството, че помагаш на хората. Главно заради това съм записала в Медицинския университет, казва Валя.

– Имаш ли планове, след като завършиш – ще търсиш работа в Плевен или може би тук във Видин?

– Смятам като завърша и мога да работя тази работа, да се върна във Видин и да работя в тази болница. И разбира се, да продължа образованието си, колкото се може.

Валя има и амбициите да следва медицина. Иска да помага. Това е научила от приемната си майка Цветелина – да бъде добра, да бъде в помощ на по-слабите. И заради грижите и обичта, Цветелина не е Цветелина, а просто „мама“.

„Тя ме е отгледала мен като собствено дете, за което съм й страшно благодарна, че ми е дала този шанс“, сподели Валя.

Всичко започва през 2003 година, когато Валя живеела в Дома за медико-социални грижи във Видин. Една улица деляла семейството на Цвети с невръстната Валя.

– Ти си била на по-малко от три години?

– Да, в дома.

– В дом „Майка и дете“ във Видин. Какво си спомняш от този период в този дом?

– В дома само лоши спомени. Лелите, които отговарят за децата, не се държаха с децата. Колкото да им мине смяната и да си тръгнат, никакво внимание не се обръщаше на децата, колкото да са нахранени и легнали.

– До колко годишна си била там?
– До 7-годишна.

Срещата между двете се случва благодарение на биологичната дъщеря на Цветелина – Анна. Когато тя станала пълнолетна, поискала да приберат едно от изоставените деца от отсрещната улица в собствения им дом.

„Когато е влезнала в дома, аз просто по някаква причина съм я прегърнала, затичала съм се към нея. Явно съм почувствала някаква връзка. И тя е била тогава на 18. И явно е усетила, че аз съм за тях. И е поговорила с мама, че иска мен да ме вземе“, разказа Валя.

„И след половин час, тя дойде с Валя на ръце. Това беше първата ни среща. Започнахме да я взимаме всяка събота и неделя. Петък я взимаме, неделя я връщаме. В петък се избивахме кой да я вземе, обаче в неделя трябваше, като се събуди от сън, тя се събужда, гледа си дрешките и започваше да плаче. И тогава никой не искаше… аз я връщах. И беше много трудно“, сподели Цветелина Милославова, приемна майка на Валя.

– Как те приеха те, как ти почувства, че си част от техния дом?

– Много добре се чувствах при тях. С тях си бях свикнала от самото начало, много се привързах към мама най-вече, и към тате, разбира се.

Така, съботите и неделите се нанизвали една след друга, а семейството се привързвало към малката Валя. И Валя се вкопчила в тях като спасителен пристан, пълен с обич и грижа.

„Две години бяхме доброволни родители, докато беше по-малка. Но когато започна училище, видяхме, че има нужда да й се помогне и аз с моята работа нямаше как да съчетая и се поинтересувах от професионалната приемна грижа и станах професионален приемен родител. Нито за миг не съм съжалила“, добави Цветелина.

„Абсолютно всичко ми е дала, което може да се сетиш. Остави дома. Дом всеки може да даде, но не всеки може да даде обич и закрила“, казва Валя.

Така Цветелина става първият професионален приемен родител за област Видин, а Валя е първото приемно дете. През годините Валя се научила на най-трудното – да прости.

– Майка ми не може да ме гледа, понеже е болна. Те са ме оставили най-вече, защото не са имали финансова възможност да ме гледат. И явно след това заради болестта, която е прогресирала.

– Имало ли е моменти, в които си сърдита на живота, на съдбата, на твоите родители?

– Всъщност, честно казано, отдавна съм го преминала това да им се сърдя, че са ме оставили. Всъщност, не съжалявам, защото те по този начин ми дадоха един вид късмет. Ако бях останала при тях, нищо от това нямаше да се случи и нямаше да стигна дотук. Щеше животът ми да се стече по съвсем различен начин.

По закон, когато приемното дете навърши пълнолетие, приемното семейство вече няма ангажимент към него.

„По принцип, като станеш на 18, трябва да излезеш от приемното семейство и да се оправяш сам. Но мама не го направи така. Тя си беше казала, че ще ме гледа като свое дете. Честно казано, като бях по-малка, поради тази причина не исках да порасна. Винаги казвах – още съм на 16, а не на 17, например. Не исках да пораствам“, добави Валя.

„Тя много се страхуваше от този 18-и рожден ден. Децата, като им наближат рождените дни, изпадат в еуфория. При нея нямаше такава радост. Никога не се радваше на рождения си ден. Ако става на 8, тя казва – не, не съм на 8, на 7 съм още. Това е вътрешен страх какво ще се случи, като навърши 18“, разказа Цветелина.

И след 18, Валя продължава да бъде дете на Цветелина и част от нейното семейство. Това са крилете, които я движат напред – да бъде успешна и да гради своето бъдеще.

– Кой е най-важният урок, който научи от Цветелина, от майка ти?

– Да си добър човек, да помагаш. Да си много борбен и никога да не се отказваш. Да сбъдваш мечтите си. И каквито и изпитания да имаш, те ще отминат и ще се справиш. Тя е такъв човек, много силен. И никога не се отказва пред нищо.

– Ти чувстваш ли се успешна?

– Честно казано още не. Докато не постигна това, което искам, има още какво да се желае. Искам да видя дипломата си в ръце, искам да знам, че ми е осъществена мечтата, за да кажа, че съм успяла.

И така – Цветелина променя живота на Валя. А Валя променя живота на Цветелина. През годините в нейния дом са идвали още приемни деца, а сега се грижи за още двама тийнейджъри.

„Тези деца мечтаят през това, което виждат и през начина, по който живеят живота. Затова се стремя да им дам всичко от този живот, дори невъзможното за мен го правя, за да могат те да го видят, да го вкусят и да го пожелаят“, обясни Цветелина.

„Много близки хора ми задават въпроса – защо си го причиняваш това? За какво ти е това? Не мога да го обясня с думи. Това е някаква необходимост, която изпитвам и от която не мога да се откажа. Те са ми като наркотици, децата. Искам повече и повече. Приемната грижа не е само да бъде нахранено и облечено едно дете. За мен приемната грижа е много повече – това е отдаденост“, допълни още Цветелина.

Валя ще продължи да върви по стъпките на успеха, за да дава пример и на децата след нея.

„Независимо какъв им е животът, животът не е само цветя и рози, но пък ако имат трудности, да не се отчайват. Според мен, когато завършват средно образование, да продължат да учат, защото съм убедена, че повечето приемни деца имат достатъчно голям капацитет и могат. И са с нищо по-различни деца, даже мисля, че са повече дори, със съдбата, с нещата, които са преживели. И също така, ако техните биологични родители са се отказали от тях, поради една или друга причина, да не им се сърдят. Да помислят и от другата страна.

– Гордеете ли се с нея?

– Много! Аз винаги съм казвала – тя е моята гордост. Нейно задължение е да проправи пътя на приемните деца след нея. Трябва да покаже, че тези деца имат нужда от подкрепа и от обич. И те са точно като всички останали деца. И за да успеят, от това имат нужда те.

Защото в дъното на мрака винаги е обичта, която прави чудеса.