Според 85% от българите приемната грижа е важна за българското общество. 42% заявяват, че биха приели децата им да бъдат отглеждани от приемни родители, ако самите те или техни близки не могат да поемат грижата.
Данни от национално представително проучване на агенция „Тренд“, проведено в периода 12-18 май 2025 г. сред 1001 пълнолетни граждани. Проучването е по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа и е проведено в рамките на проекта „МладитеНезависими: как е възможно“, финансиран от БФЖ и ЕС.
Общо 85% от анкетираните определят приемната грижа като важна за българското общество. Данните показват ясно изразена обществена подкрепа за идеята, че децата, лишени от родителска грижа, трябва да растат в семейна, а не в институционална среда.
75% от хората заявяват, че биха одобрили техен близък или познат да стане приемен родител, докато едва 10% не биха одобрили. Това показва висока степен на обществена приемственост към концепцията за приемното родителство. Жените (81%) са по-склонни да одобрят подобна стъпка в сравнение с мъжете (70%).
Над три четвърти (76%) от българите изразяват мнение, че приемната грижа е по-добра алтернатива на институционалната. Подкрепата е по-висока от средната сред жените и притежаващите висше образование.
Над две трети (67%) от хората смятат, че приемната грижа предоставя на децата безопасна и подкрепяща среда. Едва 13% не са съгласни с това твърдение. Най-младите и живеещите в столицата остават една идея по-резервирани от средното. Това се дължи и на по-ниска запознатост с темата.
Като най-сериозни предизвикателства пред приемната грижа в България се открояват: недостатъчната финансова подкрепа (25%), липсата на информация (25%) и бюрократичните процедури (23%).
85% от българите заявяват, че не биха имали против детето им да общува с дете от приемно семейство. Едва 6% биха имали против. Тези данни показват висока степен на обществена толерантност и приемственост към децата от приемна грижа, което е обнадеждаващ знак за промяна в социалните нагласи.
42% заявяват, че биха приели децата им да бъдат отглеждани от приемни родители, ако самите те или техни близки не могат да поемат грижата.
Необходима е целенасочена национална стратегия, която да адресира трите най-съществени дефицита на приемната грижа в българския контекст – информацията, доверието и финансовата устойчивост. Без тях подкрепата ще остане на ниво декларация, а не реално участие. Приемната грижа не трябва да бъде оставена като „решение в краен случай“, а да се утвърди като професионално призната, социално подкрепена и институционално обезпечена социална услуга от обществен интерес.
