За приемната грижа. Стани приемен родител!

Децата в приемна грижа са деца, които по различни причини не могат временно или трайно да живеят със своите родители. Някои са преживели насилие, пренебрегване или бедност, други имат родители, които са болни, починали или в невъзможност да се грижат за тях. Сред тях има и бебета, и тийнейджъри, включително деца с увреждания или специални нужди. Приемната грижа им дава възможността да растат в семейна среда, където получават внимание, топлина и възможност да се развиват спокойно. За тях това често е първият истински дом, в който се чувстват в безопасност.

Приемната грижа е общо усилие на няколко институции, които работят заедно в интерес на детето.

• Общините и лицензираните доставчици на социални услуги набират кандидати за приемни родители, провеждат обучения и оценки, подкрепят семействата и следят развитието им. Те организират и информационни кампании, специализирани обучения и супервизии.

• Дирекциите „Социално подпомагане“ отговарят за настаняването на децата, контрола върху предоставената грижа и наблюдението на детето във всяко приемно семейство. При нужда могат да извършват и оценката на кандидатите.
• Комисиите по приемна грижа разглеждат кандидатурите, утвърждават или отказват вписване в регистъра и планират нуждите от приемни семейства в съответната област.

Децата в приемна грижа често носят дълбоки рани от изоставяне, насилие или нестабилност. Те могат да изпитват страх от ново отхвърляне, недоверие към възрастните, гняв или вина за случилото се. Някои се затварят и трудно показват чувства, други реагират с бунт и тревожност. За приемните родители предизвикателството е да приемат тези реакции без осъждане, да търпят и разбират болката зад поведението. Понякога се появява емоционално изтощение, усещане за безсилие или трудност в изграждането на привързаност. Но именно чрез постоянство, грижа и подкрепа тази връзка постепенно се превръща в изцеление и за двете страни.

Раздялата с дете в приемна грижа е един от най-тежките моменти от приемното родителство. Тя изисква сила, осъзнаване и много нежност. Важно е приемният родител да знае, че раздялата не е провал, а естествен завършек на мисията – знак, че детето вече има свой дом, при родното или осиновителното си семейство. Детето трябва да бъде подготвено предварително чрез разговори, спомени, снимки, ритуали на сбогуване, за да разбере, че не е изоставено, а преминава в нов етап. Болката е неизбежна, но тя показва, че връзката е била истинска. Най-важното е детето да си тръгне с увереност, че е било обичано и че винаги ще има място в сърцето на своя приемен родител.

Приемен родител може да стане всеки пълнолетен човек, който има стабилен доход, добро здравословно състояние и подходящ дом, в който детето да има лично пространство и сигурност. Не е необходимо кандидатите за приемно семейство да имат сключен брак или да имат собствени деца, стига да имат умения и мотивация да се грижат за чуждо дете. Кандидатите за приемни родители трябва да владеят български език, да не са лишени от родителски права, да не са осъждани за умишлено престъпление и срещу тях да няма висящо наказателно производство. Важно е да има мотивация и разбиране за ролята, която е да осигури грижа, любов и подкрепа на дете, преживяло трудности. Всеки, който иска да стане приемен родител, преминава през обучение, оценка и срещи с психолози и социални работници. Приемното родителство може да бъде доброволно или професионално, в зависимост от готовността и възможностите на човека.

Доброволната приемна грижа е форма, при която приемното семейство се грижи за дете без да получава възнаграждение за това. Семейството осигурява дом, обич и ежедневни грижи, а държавата покрива само средствата, необходими за отглеждането на детето – храна, облекло, образование и здраве. Доброволните приемни родители обикновено го правят от лична мотивация и съпричастност, защото вярват, че всяко дете заслужава семейство. Те преминават през същата процедура на обучение и утвърждаване, както професионалните приемни родители, и работят в партньорство със социалните служби.

Да си професионален приемен родител означава да превърнеш грижата за дете в своя работа и мисия едновременно. Това са хора, които преминават специализирано обучение, получават възнаграждение за труда си (по граждански договор, 150% от минималната работна заплата за едно настанено дете, 160% – за две настанени деца и 170% за три или повече настанени деца) и са част от екип със социални работници, психолози и педагози. Те поемат грижата за деца с по-сложни потребности – малки бебета, деца с увреждания, жертви на насилие или поведенчески трудности. От тях се очаква не просто да имат сърце, но и професионални умения – търпение, наблюдателност, стабилност. Професионалните приемни родители преминават през допълнително професионално обучение, специализиращи и надграждащи обучения и супервизия. Професионалният приемен родител е човек, който умее да даде дом на дете, докато светът му отново стане безопасен. В заповедта за утвърждаване на професионалното приемно семейство се вписва профилът, за който е одобрено професионалното приемно семейство – броят на децата, възрастта им, особеностите на децата.

Тази форма на приемна грижа се предоставя само от утвърдени приемни семейства, на които е изрично разрешено да я предлагат. Тя осигурява временна грижа за деца, чиито родители, настойници или приемни родители не могат за кратко време да се грижат за тях – например поради болест, лечение или семейна криза. Заместващата грижа може да бъде почасова, дневна, нощна, през уикенда или за няколко последователни дни. За този период приемното семейство получава възнаграждение и средства, изчислени според реалното време, през което се е грижило за детето.

• Материални условия – подходящо жилище и лично пространство с легло за детето.

• Лични качества и родителски капацитет – умения за грижа и възпитание на дете, работа в екип със социалните служби и при нужда с родното семейство, разбиране на ролята на приемната грижа и адекватна мотивация.

• Финансово състояние и задлъжнялост – посочва се финансовото състояние, включително задълженията към финансови или кредитни институции и какъв е техният размер. Социалните работници не се интересуват дали човек има кредит, а дали може да покрива задълженията си без това да застрашава грижата за детето. Ако кандидатът има редовно обслужван заем и стабилен доход, това не е пречка да стане приемен родител. Проблем би било само при сериозни дългове, запори или липса на средства за основни нужди.

• Разбиране за профила на детето – при кандидатстване кандидатът за приемен родител посочва за какво дете може да се грижи (пол, възраст, други особености). Необходимо е да има съвпадение между заявените характеристики на детето, за което кандидатът е готов да се грижи, и реалните потребности в региона (профил на семейство спрямо потребностите на децата).

• Готовност да се погрижи за специални деца – има ли кандидатът за приемен родител възможността да посрещне специфични потребности на деца с увреждания, малки деца, преживели насилие, трафик, деца с поведенчески трудности и др.

• Език и възраст – владеене на български език писмено и говоримо; възрастта на кандидатите се преценява спрямо интереса на детето.
• Готовност за заместваща грижа – изрично заявена и вписана възможност, ако семейството желае да предоставя заместваща грижа (тоест, да поеме грижата за деца, за които е необходима грижа до 30 дни в годината и живеят в друго приемно семейство или при родното си семейство).

Кандидатите за приемни родители представят следните документи:

• Заявление (представя се в общината или Дирекция „Социално подпомагане“).
• Копие на лична карта.
• Документ, че кандидатът не е под запрещение, не е лишен/ограничен от родителски права (издава се от ЕСГРАОН в общината).
• Декларация по образец, която се предоставя на място от социалните работници, че не са налице обстоятелствата по чл. 32, т. 4-7 от Закона за закрила на детето (че кандидатът не е ограничаван в правото да бъде настойник, не е бил ограничаван от тази дейност на настойничество или попечителство, че не е ограничаван да изпълнява родителски функции поради липса на лични качества за възпитаване на дете и на материални условия за отглеждането и развитието на детето, както и че не е осиновител, при който осиновяването е прекратено по негова вина).
• Медицинско удостоверение, че не страда от болестите по чл. 32, т. 8 от Закона за закрила на детето (заразни болести – антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески, дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър респираторен синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера и чума)
• Изследване за носителство на ХИВ. При наличие на ХИВ инфекция, кандидатът трябва да е с оптимална вирусна супресия и да представи епикриза от ХИВ сектора, от която става ясно, че кандидатът не е в СПИН.
• Преглед от психиатър за психична годност.
• Свидетелство за съдимост.
• Удостоверение, че не е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. За утвърдените приемни семейства това се представя ежегодно.

Общината или Дирекция „Социално подпомагане“ служебно проверява част от обстоятелствата за български граждани, като могат да се изискат и допълнителни документи при нужда.

Информационна среща – общината или социалната служба предоставя информация, попълва се и въпросник за мотивацията на кандидата за приемен родител.

• След това се подава заявление и комплекта от документи.
• Оценяване – провеждат се минимум 4 срещи с кандидата за приемен родител и членовете на домакинството, в което той живее; минимум 2 домашни посещения; интервю с 2 поръчители и писмени препоръки.
• Базово обучение – то е в рамките на 45 часа и се провежда по утвърдена програма, като се представя доклад от обучителя за кандидата за приемен родител.

Оценката продължава до 4 месеца от подаване на заявлението, с възможно еднократно удължаване с 2 месеца по обективни причини.

• Изготвяне на социален доклад за оценка. Кандидатите за приемни родители се запознават и могат да подадат писмени възражения в 7 дни.
• Представяне на доклада пред Комисия по приемна грижа, която изслушва социалния работник и кандидатите за приемни родители и взема решение за утвърждаване или отказ.
• Издаване на заповед на Регионалната дирекция за социално подпомагане до 14 дни от получаване на документите, като решението на Комисията по приемна грижа подлежи на обжалване по Административно процесуалния кодекс.
• Вписване в регистъра след влизане в сила на заповедта на РДСП.

Кандидатът за приемен родител може да се откаже писмено на всеки етап от процедурата.

• Отказ от сътрудничество в оценката или от задължителните обучения.
• Мотивация, която противоречи на интереса на детето.
• Социална изолация/липса на мрежа за подкрепа (роднини и близки, които да помагат на кандидата в отглеждането на детето); явна липса на време/ангажираност.
• Съпротива от страна на децата на кандидата/партньора към настаняването на дете.

• Избор на приемно семейство за дете – прави се от ДСП според плана за действие на детето, оценката на потребностите на самото дете, възрастовата разлика между детето и приемното семейство, близостта до родното семейство, налични места за подкрепа или здравна грижа.
• Опознаване – 4-6 срещи между детето и приемното семейство, домашни посещения. При спешно настаняване на опознаването може да е по-кратко или да отпадне. Предоставя се информация на приемния родител за нуждите на детето, неговите навици, здравословното състояние, родното семейство, връзките на детето с други хора и др.
• Сключване на договор за грижата за детето – урежда жилищните условия, личните нужди на детето, образованието му, здравните грижи, контактите с родното семейство и други значими хора, сътрудничеството със социалните работници, подкрепата към приемното семейство и детето, спазване на изискванията за грижа.

• Безопасност и сигурност – самостоятелно легло, лично пространство, обезопасен дом според възрастта; обучение на детето за безопасност. План и умения при инциденти/изчезване, първа помощ – обучение поне веднъж на 12 месеца за приемното семейство. Защита от насилие/дискриминация и позитивно възпитание. Познаване правата на детето и активното им зачитане; култура на откритост. Позитивни методи за възпитание, управление на поведението и собствените емоции.
• Здравни грижи – наличие на ОПЛ и зъболекар; профилактика, лечение, имунизации по календар; без отказ от хоспитализация. Здравословно хранене, информация за здравен начин на живот и безопасно сексуално поведение. Съхранение на лекарства на недостъпно място, даване само по предписание, писмени записи за лекарства и първа помощ.
• Образование и развитие – задължително посещаване на детска градина/училище/ЦСОП/ЦПЛР според потребностите на детето; учебни материали; условия за подготовка. Подкрепа за продължаване на образование или професионално обучение; адресиране на специални образователни потребности.
• Идентичност и контакти – работа по „Книга на живота“, пазене на значими спомени и документи. Подкрепа за контакти с родното семейство /осиновяващ/значими хора, ако е в интерес на детето; различни форми на контакт.
• Умения за самостоятелност, свободно време – развитие на социални и практически умения, участие в домакинството; планиране на напускане на грижата след 16 г. Насърчаване на интереси, извънкласни дейности; разумни решения в делегираните правомощия.
• Права, достойнство, поверителност – персонализирани грижи, уединение, запазване на лични вещи и кореспонденция. Детето е информирано, изслушвано и подкрепяно да изразява мнение, достъп до информация и ред за жалби.

• Наблюдение на настаняването – извършва се от общината съвместно с Дирекция „Социално подпомагане“, в някои случаи само ДСП. Честота на посещения – през първия месец по 2 посещения от всеки социален работник, след това веднъж месечно. Попълват се карти и протоколи (карта за наблюдение; протоколи при всяко посещение; месечни прегледи на настаняването на деца до 3 г., на 3 месеца за останалите).
• Обучения и супервизия – предоставят се специализирани/надграждащи обучения, които са задължителни при настанени деца (минимум 24 часа годишно). Планира се и се провежда супервизия: индивидуална най-малко 2 пъти годишно, групова 3 пъти годишно (при настанени деца).
• Извършва се годишен преглед на приемния родител – минимум веднъж на базата на доклад на социалните работници от общината, Комисията по приемна грижа в РДСП разглежда доклада.

• Когато е налице някое от обстоятелствата, свързани с правото на настойничество или провалено по вина осиновяване.
• Промяна/предстояща промяна на настоящ адрес.
• Наличие на брак/развод, смърт на член на семейството или на детето;
• Съмнение за насилие/злоупотреба с детето;
• Всеки съществен здравословен проблем на детето;
• Други важни обстоятелства.

• Когато е налице някое от обстоятелствата, свързани с правото на настойничество или провалено по вина осиновяване.
• Промяна/предстояща промяна на настоящ адрес.
• Наличие на брак/развод, смърт на член на семейството или на детето;
• Съмнение за насилие/злоупотреба с детето;
• Всеки съществен здравословен проблем на детето;
• Други важни обстоятелства.

• Промени/рискове, застрашаващи развитието на детето, установени при преглед.
• Възпрепятстване на контакти с родното семейство/осиновителите, реинтеграция или осиновяване.
• Отказ от участие в специализирани обучения/супервизия.
• Неспазване на плановете за действие и грижи.
• Използване на насилие, нехуманно отношение, унизителни методи към детето-
• Сериозни здравословни проблеми, които пречат на грижата.
• Невъзможност да се удовлетворят потребностите на детето, липса на безопасна среда, грижи, неотговарящи на индивидуалните потребности.
• Липса на настаняване – в рамките на 12 месеца от вписване няма настаняване поради несъответствие на профила на приемния родител и децата, които са подходящи за настаняване в приемна грижа.
• Професионални приемни семейства могат да бъдат заличени, ако декларират два отказа за настаняване на подходящи за тях деца в рамките на 6 месеца.

Заповедта за заличаване се издава от РДСП, подлежи на обжалване.

Попълнете следната кратка анкета: