Фотозаснемане и пътуване в чужбина на приемните деца

Децата в приемна грижа са под специална закрила. Това означава, че законът пази тяхната самоличност и лични данни. Ако снимките ще се публикуват публично (във Facebook, сайт, медия, кампания), е нужно съгласие от законния представител. В повечето случаи това са биологичните родители, освен ако съдът не е ограничил или отнел техните права. Приемният родител не може сам да даде това съгласие. Какво трябва да се направи:

• Уведомява се социалният работник.
• Търси се писмено съгласие от законния представител (биологичните родители на детето)

Ако родителите не могат да бъдат открити или отказват:

• Дирекция „Социално подпомагане“ може да направи преценка и да изрази писмено положително становище и да разреши снимките. Такова становище може да се изиска и от приемния родител и самото дете.
• Могат да се направят снимки или да се ползват снимки, в които детето не се разпознава (в гръб, със замъглено лице, без име).

Ако самото дете иска да бъде снимано…

Когато самото дете иска да бъде снимано или да участва публично в събитие, неговото мнение има значение. Законът гарантира правото на всяко дете да бъде изслушано по въпроси, които го засягат. На практика след 10-12-годишна възраст детето вече може осъзнато да изрази позиция, а след 14 години мнението му има сериозна тежест при вземане на решение. Важно е обаче да се знае, че желанието на детето не замества законовото съгласие на законния представител (биологичния родител). До навършване на 18 години окончателното правно съгласие за публично използване на снимки се дава от родител, настойник или съответния орган по закрила. Когато детето изрази ясно желание да участва, социалният работник следва да проведе разговор с него и да отрази позицията му при оценката на интереса му. Ако има спор или отказ от страна на родителя, въпросът може да бъде преценен и по съдебен ред, като съдът задължително изслушва дете, навършило 10 години. Във всички случаи се търси баланс между правото на детето да бъде видимо и чуто и необходимостта неговата сигурност и лична защита да бъдат гарантирани.

Издаването на международен паспорт на дете в приемна грижа минава по правилата за всички деца, но с една ключова особеност – приемният родител не е автоматично „законен представител“ и не може сам да извади паспорт, ако няма изрично правно основание (напр. настойничество/попечителство). На практика първата стъпка винаги е социалният работник и ДСП да изяснят кой е законният представител на детето по документи – дали това са биологичните родители (и дали имат запазени родителски права), дали има назначен настойник/попечител, или има съдебно решение, което променя тези права. Това е важно, защото паспорт се издава само със съгласие на законните представители – най-често това означава и двамата родители (или този/тези, които упражняват родителските права). Съгласието обикновено се дава чрез лично явяване или чрез нотариално заверена декларация, когато родителят не може да присъства. Детето по правило присъства при подаване на заявлението, защото се вземат данни/снимка и се удостоверява самоличност. Когато има съдействие от родителите, процесът е сравнително лесен – приемният родител уведомява социалния работник, уточняват се датите/целта (ако паспортът е нужен за пътуване), организира се подписване на нужните декларации и се подава заявление в структура на МВР. Ако паспортът се издава за всеки случай, пак е добре да има писмена следа (имейл/заявление) към социалния работник, че приемното семейство иска да стартира процедура, за да не се губи време при бъдеща възможност за пътуване. Най-честият проблем е, когато един от родителите отказва да даде съгласие или не може да бъде открит. В тези случаи на практика има работещ механизъм – съдебно разрешение, което замества липсващото съгласие. Добрата практика е ДСП да подготви и внесе искане до районния съд за разрешение за издаване на паспорт (и ако вече има конкретно планирано пътуване, да се поиска едновременно и разрешение за напускане на страната, за да не се водят две отделни процедури). Тук много помага, ако приемният родител и училището/организаторът предоставят навреме документи – покана/писмо за участие, период на пътуването, държава, придружител, програма и т.н. Ако детето е на възраст, при която може да изрази мнение (на практика след 10 г. мнението му се взема сериозно), е полезно да има кратко писмено заявление от детето, че желае паспорт/пътуване – това подпомага оценката за „най-добрия интерес“ и ускорява работата по случая. Съдът може да изслуша детето (особено ако е над 10 г.), затова трябва да се предвиди време и организация. Важно е социалните работници и приемните родители да разграничават две неща, които често се бъркат: (1) паспортът и (2) разрешението за напускане на страната. Детето може да има валиден паспорт, но пак да не може да пътува, ако няма нотариално съгласие от законните представители или съдебно решение за конкретното пътуване. И обратното – ако съдът разреши пътуване, но детето няма паспорт, реално няма как да се осъществи пътуването. Затова в планирането е разумно да се помисли първо за документ за самоличност (паспорт/лична карта според възрастта и дестинацията), паралелно за съгласия/съдебно разрешение за пътуване, плюс организационни документи (училище, програма, придружител, застраховка). Не чакайте до последно и не разчитайте на устни уверения, настоявайте за писмени действия и документи, за да може ДСП да реагира навреме и детето да има паспорт или своевременно разрешение за пътуване.