КОГАТО ДЕТСТВОТО СРЕЩНЕ СТЕНАТА НА МЪЛЧАНИЕТО И ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕТО…
Всяко второ дете в приемна грижа е било подигравано, изолирано или пренебрегвано.
Половината приемни деца са ставали обект на клюки в квартала.
Всяко трето дете е третирано като „различни“ в училище.
Тези числа не са просто статистика. Зад тях стоят деца, които всяка сутрин тръгват към училище с тежест в гърдите, защото знаят, че днес отново ще чуят „Това дете е приемно, толкова може, те са такива.“
Какво причинява стигмата на едно дете?
Изолацията не винаги идва с викове и наказания. Понякога тя идва с мълчание, с избягване, с поглед, който преминава през детето, без да го забележи.
За дете, преживяло изоставяне, това мълчание може да бъде по-болезнено от всяка рана.
Децата в приемна грижа често идват от среди, белязани от насилие, бедност, липса на сигурност или пренебрегване. Те носят в себе си не само спомена за травмата, но и нейните последици – тревожност, страх, недоверие, ниска самооценка.
Когато след това попаднат в общество, което ги етикетира като „проблемни“, „чужди“ или „втора ръка“, травмата се задълбочава.
Изследвания показват, че социалната изолация и емоционалното отхвърляне активират същите невронни механизми в мозъка като физическата болка.
Детето буквално преживява отхвърлянето, тялото и умът му реагират така, сякаш е наранено.
Психологическите последици
Децата, изправени пред изолация и пренебрегване, насилие (физическо, емоционално, сексуално), са изложени на по-висок риск от:
- Хроничен стрес и тревожност, които пречат на концентрацията, ученето и съня.
- Нарушено доверие към възрастните, те започват да вярват, че никой няма да ги защити.
- Самоизолация и вина, детето започва да смята, че заслужава отношението, което получава.
- Импулсивно поведение и гняв, често погрешно възприемани като проблемно поведение, а всъщност са вик за помощ.
- Забавено емоционално развитие и трудности във взаимоотношенията в юношеството и зрелостта.
- Най-тежкото последствие е разрушаването на чувството за собствена стойност.
- Когато едно дете расте с усещането, че е „по-малко“ от другите, то трудно вярва, че заслужава любов, успех или принадлежност.
Травмата не крещи, тя мълчи.
Приемните деца често живеят с невидима травма (преживявания, които не могат да изразят с думи).
Когато към тях се отнасят с недоверие, когато ги изключват от групови снимки в училище или когато учител каже „то си е такова“, това не е за подминаване.
Това са послания, които детето чува от света – „Не принадлежиш.“, „Не си като нас.“, „Не заслужаваш да бъдеш тук.“
Какво искаме да постигнем?
Кампанията „Те са наша грижа“ иска да спре мълчанието, което боли повече от думите.
Да подкрепяме тези деца означава да изграждаме общество, което разбира и лекува, вместо да подминава.
Какво може да промени ситуацията?
- Безопасни отношения. Децата, преживели насилие или пренебрегване, се възстановяват чрез изграждане на отношения, а не чрез наказания. Най-лечебното нещо е стабилен възрастен, който ги приема безусловно и който създава такава среда около тях, че те да се почувстват приети.
- Подготвени възрастни. Учители, лекари и съседи, роднини, трябва да разбират, че поведението е език на травмата, а не признак, че детето е лошо.
- Обществено разбиране. Вместо съжаление – предоставяне на подкрепа. Вместо поставяне на етикети – даване на възможност.
- Политики и медии без стигма. Когато езикът в публичното пространство стане по-човечен, обществото започва да лекува, а не да наранява.
Промяната започва с нас
- Ако си учител, виж кое е детето зад поведението.
- Ако си лекар, говори с него, не само с неговия приемен родител.
- Ако си съсед, поздрави, не отминавай, не обиждай, не клюкарствай.
- Ако си роднина на приемното семейство, дай шанс и разбери, че нищо от живота на детето не е по негова вина.
- Ако си журналист, разказвай истории, а не сензации.
- Ако си просто човек, бъди опора, не съдник.
Гласовете зад числата
В семейството и сред близките
Биологичният (родният) произход продължава да се възприема като мярка за принадлежност и обич, а приемното родителство остава неразбрано в по-широкия семеен или по-широк приятелски кръг
46% от приемните родители казват, че част от техните роднини не приемат детето като равноправен член на семейството
0
39% чуват израза „не е от нашата кръв“.
0
В квартала
Социалната изолация започва от двора и улицата, там, където детето очаква най-много подкрепа.
52% съобщават за клюки и подмятания
0
41% – че съседски деца избягват контакт с приемното дете
0
В училище и детската градина
Образователната среда, която би трябвало да бъде защитено пространство, често възпроизвежда болката от изоставянето.
57% от приемните деца са третирани като „различни“.
0
Учители често занижават очакванията, а родители на други деца избягват контакт.
0
В здравната система
Когато институциите, които трябва да предоставят терапевтична грижа и да застанат зад детето като сигурен възрастен, подхождат с недоверие, това не е просто административен въпрос, това е повторна травма.
49% срещат трудности при смяна на личен лекар.
0
34% казват, че медицински специалисти гледат на детето като „проблемно“.
0
В медиите и обществото
Езикът на съжалението замества езика на разбирането.
49% от родителите смятат, че медиите показват приемните деца сензационно – като „жертви“ или „чудо“.
0
43% усещат, че обществото гледа на тях като на „чужди“.
0
С медийната подкрепа на:
Проектът „Щит за детството“ се реализира от Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) с подкрепата на Европейския съюз чрез Фонд INSPIRE. Изразените мнения и съдържание отразяват гледната точка на авторите и не представляват официална позиция на ЕС или ФРГИ.
