От 1 януари 2026 г., с увеличението на минималната работна заплата, се увеличава и месечното възнаграждение на приемните родители, както следва:
- За 1 настанено дете – 150% от минималната работна заплата – 930,30 евро (1819,50 лева) при МРЗ 620,20 евро (1213 лева)
- За 2 настанени деца – 160% от минималната работна заплата – 992,32 евро (1940,80 лева)
- За 3 или повече настанени деца – 170% от минималната работна заплата – 1 054,34 евро (2062,10 лева)
С увеличението на линията на бедността от 1 януари 2026 г. на 390,63 евро (764 лева) се увеличава и издръжката на децата, настанени в приемни семейства:
- Ако детето е до 3 години, се предоставя 1,1-кратният размер на линията на бедността – 429,69 евро (840,40 лева).
- Ако детето е от 3 до 14 години, се отпуска размерът на линията на бедността – 390,63 евро (764 лева).
- Ако детето е от 14 до 18 години, средствата обхващат 1,1-кратния размер на линията на бедността – 429,69 евро (840,40 лева). При условие че детето продължава да учи след навършване на пълнолетие, но не повече от 20-годишна възраст, финансовата помощ се отпуска до този момент.
Ако детето, настанено в приемно семейство, е с увреждания, установени от компетентните здравни органи, към месечната помощ се изплаща и добавка в размер на 30% от линията на бедността – 117,19 евро (229,20 лева). Добавката се предоставя независимо от дохода на семейството.
Увеличава се и размерът на еднократната помощ за деца, настанени в приемни семейства, която може да се предоставя до шест пъти годишно. Това е помощ, различна от месечната, предназначена за извънредни и непредвидени нужди, необвързани с текущата издръжка на детето. Общият ѝ размер за годината може да бъде до двукратния размер на линията на бедността – 781,26 евро (1528 лева).
Важно е да се уточни, че е възможно увеличението на възнагражденията и помощите с новите размери да бъде забавено до приемането на нов бюджет на държавата.
Националната асоциация за приемна грижа приветства усилията на Министерството на труда и социалната политика за повишаване на доходите на приемните родители и на издръжката на децата, но отново напомня за нерешения въпрос със социалната сигурност на приемните родители, които продължават да полагат труд по т.нар. граждански договори, ограничаващи техните социални и осигурителни права.
По тази причина приемни родители развиват заболявания или остават за дълъг период без настанени деца и нямат реална възможност да се възползват от механизмите за социална защита – болнични, ТЕЛК, обезщетения за майчинство и др.
