Законът не забранява децата в приемна грижа да пътуват или да участват в събития.
Законът изисква спазване на процедура. При отказ има механизъм – съдебно разрешение. Процедурите трябва да започват навреме.
България е част от Европейския съюз. Децата в приемна грижа имат право на равен достъп до образование и международни програми. Нашата обща задача е да намерим начин това да се случва законно и навреме.
През последните месеци получаваме много въпроси от приемни родители и училища:
- Може ли детето да участва в снимки за събитие или кампания?
- Може ли да замине по „Еразъм+“ или на ученическа екскурзия в чужбина?
- Защо понякога се отказва участие?
ФОТО И ВИДЕО ЗАСНЕМАНЕ НА ДЕЦА В УЧИЛИЩА, ДЕТСКИ ГРАДИНИ
Децата в приемна грижа са под специална закрила. Това означава, че законът пази тяхната самоличност и лични данни.
Ако снимките ще се публикуват публично (във Facebook, сайт, медия, кампания), е нужно съгласие от законния представител. В повечето случаи това са биологичните родители, освен ако съдът не е ограничил или отнел техните права. Приемният родител не може сам да даде това съгласие.
Какво трябва да се направи:
- Уведомява се социалният работник.
- Търси се писмено съгласие от законния представител (биологичните родители на детето)
Ако родителите не могат да бъдат открити или отказват:
- Дирекция „Социално подпомагане“ може да направи преценка и да изрази писмено положително становище и да разреши снимките. Такова становище може да се изиска и от приемния родител и самото дете.
- Могат да се направят снимки или да се ползват снимки, в които детето не се разпознава (в гръб, със замъглено лице, без име).
Ако самото дете иска да бъде снимано…
Когато самото дете иска да бъде снимано или да участва публично в събитие, неговото мнение има значение. Законът гарантира правото на всяко дете да бъде изслушано по въпроси, които го засягат. На практика след 10-12-годишна възраст детето вече може осъзнато да изрази позиция, а след 14 години мнението му има сериозна тежест при вземане на решение.
Важно е обаче да се знае, че желанието на детето не замества законовото съгласие на законния представител (биологичния родител). До навършване на 18 години окончателното правно съгласие за публично използване на снимки се дава от родител, настойник или съответния орган по закрила.
Когато детето изрази ясно желание да участва, социалният работник следва да проведе разговор с него и да отрази позицията му при оценката на интереса му. Ако има спор или отказ от страна на родителя, въпросът може да бъде преценен и по съдебен ред, като съдът задължително изслушва дете, навършило 10 години. Във всички случаи се търси баланс между правото на детето да бъде видимо и чуто и необходимостта неговата сигурност и лична защита да бъдат гарантирани.
Свали ЗАЯВЛЕНИЕ ДО ДСП от името на приемния родител
ЗА ПЪТУВАНИЯ В ЧУЖБИНА
Според българското законодателство всяко дете под 18 години напуска страната със съгласие на законните представители. Това важи и за деца в приемна грижа.
Как става това?
При планирано пътуване се уведомява социалният работник възможно най-рано. Търси се нотариално заверено съгласие от биологичните родители или друг законен представител.
А ако родителите не дават съгласие?
Приемният родител чрез Дирекция „Социално подпомагане“ може да поиска разрешение от съда, самата Дирекция „Социално подпомагане“ също може да поиска това. Съдът може да позволи пътуването, ако то е в интерес на детето. Това съдебно решение замества съгласието на родителя.
Кога детето може да поиска разрешение да пътува в чужбина?
Всяко дете има право да изрази желание да участва в пътуване или международна програма. Няма минимална възраст, от която може да поиска, но по закон мнението на детето се взема предвид съобразно неговата възраст и зрялост.
На практика след 10-годишна възраст детето задължително се изслушва, когато се вземат решения, които го засягат. След 14 години неговото мнение има значителна тежест, а при 16–17-годишните позицията му почти винаги се взема сериозно предвид от социалните служби и съда.
Важно е да се знае, че дори когато детето иска да пътува, окончателното разрешение се дава от законния представител или при липса на съгласие – от съда. Желанието на детето не е достатъчно само по себе си, но е съществен фактор при преценката дали пътуването е в негов най-добър интерес.
Когато биологичният родител отказва без основателна причина, а детето ясно заявява желание да участва (например в образователна програма или ученическа мобилност), социалните служби могат да поискат съдебно разрешение, като съдът изслушва детето, ако е навършило 10 години.
| Ситуация | Какво трябва да се направи | Кой участва | Минимален срок преди пътуването | Важно да се има предвид |
|---|---|---|---|---|
| Има съгласие от биологичните родители | Уведомяване на ДСП и подготовка на нотариална декларация | Приемен родител, социален работник, биологичен родител (всеки вписан в акта за раждане на детето, ако не е лишен от родителски права) | поне 30 дни | Нужно време за нотариална заверка и вътрешна координация |
| Има съгласие, но няма паспорт | Издаване на паспорт + декларация | Биологичен родител/законен представител | поне 60 дни | Издаването на паспорт отнема до 30 дни (обикновена услуга) |
| Биологичният родител е неоткриваем или отказва | Подаване на молба до районен съд | Приемен родител чред ДСП, ДСП и съда | поне 60 дни минимум | Включва насрочване на заседание и издаване на решение |
| Детето е над 10 г. и ще бъде изслушвано | Изслушване от съда | Детето, съд, ДСП | В рамките на съдебната процедура | Изисква допълнително организационно време |
| Международна програма (напр. „Еразъм+“) | Пълна процедура + координация с училище | Училище, ДСП, приемен родител, съд | 2-3 месеца | Често има крайни срокове за потвърждение |
| Спешен случай (обикновено за лечение в чужбина) | Искане за ускорено производство | ДСП, съд | Възможно, но несигурно | Съдът преценява дали има основание за спешност |
ИЗДАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДЕН ПАСПОРТ НА ДЕТЕ
Издаването на международен паспорт на дете в приемна грижа минава по правилата за всички деца, но с една ключова особеност – приемният родител не е автоматично „законен представител“ и не може сам да извади паспорт, ако няма изрично правно основание (напр. настойничество/попечителство).
На практика първата стъпка винаги е социалният работник и ДСП да изяснят кой е законният представител на детето по документи – дали това са биологичните родители (и дали имат запазени родителски права), дали има назначен настойник/попечител, или има съдебно решение, което променя тези права. Това е важно, защото паспорт се издава само със съгласие на законните представители – най-често това означава и двамата родители (или този/тези, които упражняват родителските права).
Съгласието обикновено се дава чрез лично явяване или чрез нотариално заверена декларация, когато родителят не може да присъства. Детето по правило присъства при подаване на заявлението, защото се вземат данни/снимка и се удостоверява самоличност.
Когато има съдействие от родителите, процесът е сравнително лесен – приемният родител уведомява социалния работник, уточняват се датите/целта (ако паспортът е нужен за пътуване), организира се подписване на нужните декларации и се подава заявление в структура на МВР. Ако паспортът се издава за всеки случай, пак е добре да има писмена следа (имейл/заявление) към социалния работник, че приемното семейство иска да стартира процедура, за да не се губи време при бъдеща възможност за пътуване.
Най-честият проблем е, когато един от родителите отказва да даде съгласие или не може да бъде открит.
В тези случаи на практика има работещ механизъм – съдебно разрешение, което замества липсващото съгласие. Добрата практика е ДСП да подготви и внесе искане до районния съд за разрешение за издаване на паспорт (и ако вече има конкретно планирано пътуване, да се поиска едновременно и разрешение за напускане на страната, за да не се водят две отделни процедури). Тук много помага, ако приемният родител и училището/организаторът предоставят навреме документи – покана/писмо за участие, период на пътуването, държава, придружител, програма и т.н.
Ако детето е на възраст, при която може да изрази мнение (на практика след 10 г. мнението му се взема сериозно), е полезно да има кратко писмено заявление от детето, че желае паспорт/пътуване – това подпомага оценката за „най-добрия интерес“ и ускорява работата по случая. Съдът може да изслуша детето (особено ако е над 10 г.), затова трябва да се предвиди време и организация.
Важно е социалните работници и приемните родители да разграничават две неща, които често се бъркат:
(1) паспортът и (2) разрешението за напускане на страната.
Детето може да има валиден паспорт, но пак да не може да пътува, ако няма нотариално съгласие от законните представители или съдебно решение за конкретното пътуване. И обратното – ако съдът разреши пътуване, но детето няма паспорт, реално няма как да се осъществи пътуването. Затова в планирането е разумно да се помисли първо за документ за самоличност (паспорт/лична карта според възрастта и дестинацията), паралелно за съгласия/съдебно разрешение за пътуване, плюс организационни документи (училище, програма, придружител, застраховка).
Не чакайте до последно и не разчитайте на устни уверения, настоявайте за писмени действия и документи, за да може ДСП да реагира навреме и детето да има паспорт или своевременно разрешение за пътуване.
Бланки за заявления за пътуване в чужбина
- Заявление от името на детето до ДСП за искане на разрешение от съда за напускане на страната за училищна екскурзия/образователно събитие
- Заявление от името на детето за пътуване в чужбина с приемния родител за екскурзия, почивка или развлечение
- Заявление от приемен родител до ДСП за осигуряване на разрешение за пътуване на дете в чужбина
