Днес искам да ви кажа нещо, което отдавна нося в сърцето си. Понякога думите не стигат, за да опишат благодарността, любовта и уважението, които изпитвам към вас, но въпреки това искам да опитам.
Благодаря ви, че ме приехте в живота си не просто като дете, за което да се грижите, а като част от вашето семейство. Благодаря ви за топлината, която ми дадохте, когато имах нужда от дом, за ръцете, които ме подкрепяха, когато се страхувах, и за сърцата ви, които никога не ме оставиха да се почувствам сама. Вие ми показахте какво означава истинска грижа, истинска обич и истинско семейство.
Благодаря ви за всяка прегръдка, за всяка мила дума, за всяка безсънна нощ, в която сте мислили за мен и моето бъдеще. Благодаря ви, че винаги сте били до мен – в хубавите моменти, но и в трудните. Вие вярвахте в мен дори когато аз самата не вярвах достатъчно в себе си. Дадохте ми сила да продължавам напред, научихте ме да бъда добра, смела и достойна.
Никога няма да забравя всички малки неща, които правехте с любов – грижите, съветите, подкрепата, усмивките, вниманието. Те може да изглеждат малки за някого, но за мен означават целия свят. Благодарение на вас аз израснах с усещането, че не съм сама, че имам хора, на които мога да разчитам и които ме обичат искрено.
Вие не сте ми дали само покрив и сигурност. Вие ми дадохте семейство. Дадохте ми спомени, които ще пазя цял живот. Дадохте ми шанс да мечтая, да се усмихвам и да гледам напред с надежда. И колкото и време да мине, винаги ще нося в сърцето си това, което сте направили за мен.
Искам да знаете, че за мен вие сте специални хора и винаги ще бъдете част от живота ми. Няма значение какво ще се случи занапред – аз никога няма да забравя добрината и любовта, които ми дадохте. Благодаря ви, че бяхте моето спокойствие, моята опора и моят дом.
Обичам ви и ви благодаря от цялото си сърце за всичко, което сте направили и продължавате да правите за мен.
Кремена Любенова, абитуриент, 2026 г.
