Деца остават в резидентна грижа при наличие на свободни приемни семейства, административни граници пречат на настаняванията, деца с тежки житейски истории трудно получават шанс за семейство, а неуспешни реинтеграции понякога завършват с ново извеждане на детето. Това са част от конкретните проблеми, които Националната асоциация за приемна грижа постави пред Министерството на труда и социалната политика.
По инициатива на Националната мрежа за децата в Министерството на труда и социалната политика се проведе работна среща, посветена на ескалиращите случаи на насилие от и срещу деца. Срещата беше водена от министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова. В разговора участваха представители на Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане, УНИЦЕФ България и граждански организации – Националната мрежа за децата, Фондация „Конкордия България“, Националната асоциация за приемна грижа и Сдружение „ИМКА – Габрово“.
Основният въпрос беше как системата за закрила да престане да работи предимно в режим на криза, когато насилието вече се е случило и детето трябва спешно да бъде защитено, и да започне да разпознава риска и да се намесва много по-рано. Участниците говориха открито за регреса в системата за закрила, необходимостта от по-добра координация между институциите, включително МОН, МВР и Министерството на правосъдието, възстановяването на доверието и престижа на социалната работа и необходимостта от реална реформа с конкретни цели, отговорности и хоризонт.
Деца остават в ЦНСТ, въпреки че има свободни приемни семейства
Един от най-сериозните проблеми, поставени от НАПГ, са случаите, при които деца продължават да бъдат отглеждани в центрове за настаняване от семеен тип, въпреки че има свободни приемни семейства, готови да ги приемат. Особено тревожно е, когато става дума за малки деца и няма направена нова и актуална преценка дали те могат да бъдат отглеждани в семейна среда. Според НАПГ престоят на едно дете с месеци или години в резидентна услуга не може да бъде основание старото решение просто да продължава да се възпроизвежда – възможността за семейно настаняване трябва да бъде периодично преоценявана. Предложението на НАПГ е да бъде извършена нова независима оценка на децата в ЦНСТ с конкретния въпрос дали могат да бъдат отглеждани в семейна среда. Да се направи реално съпоставяне със свободните приемни семейства и да се предприеме извеждане в приемна грижа винаги когато това е възможно и е в интерес на детето. Специален приоритет трябва да бъдат децата до 7 години, а по възможност и до 10 години. Когато дете остава в ЦНСТ въпреки наличието на подходящо свободно приемно семейство, това решение трябва да бъде писмено мотивирано и да подлежи на контрол.
Областта, от която е детето, не трябва да определя кое дете ще получи семейство
Друг проблем от практиката е, че свободните приемни семейства невинаги се използват, когато детето е от друго населено място или област. Има случаи, в които настаняването не се подкрепя именно поради териториалното разделение. Така административната граница може да се окаже по-важна от въпроса кое семейство е най-подходящо за конкретното дете. Това е особено тежък проблем за деца, за които по принцип трудно се намира приемно семейство. НАПГ предлага създаването на ефективен национален механизъм за търсене на приемно семейство, когато подходящо семейство не е налично на местно ниво, без автоматично ограничаване до съответната област. Отказът да бъде използвано подходящо семейство от друга част на страната трябва да бъде мотивиран единствено с интереса и потребностите на детето, а не с административни или организационни затруднения. НАПГ предлага асоциацията да участва в този механизъм като независима страна.
Най-травмираните деца остават с най-малък шанс за семейство
Особено тревожна е ситуацията на децата, преживели насилие, множество раздели, премествания, неуспешни настанявания и други тежки житейски събития. Тези деца често имат трудности в поведението и именно поради преживяното от тях се оказват сред най-трудните за настаняване. Парадоксът е, че едновременно с това именно те имат огромна потребност от стабилен възрастен и сигурна семейна среда. Предложението е за тези деца да се търси активно семейство, вместо системата просто да чака дали някой приемен родител ще заяви желание. Необходими са специална подготовка на приемните родители, професионална подкрепа и супервизия, както и проследяване колко време всяко дете остава без семейна среда и какво конкретно е направено, за да бъде намерена такава.
Качеството на социалната работа е различно на различните места
НАПГ постави и проблема с различното качество на работата на отделите за закрила на детето и екипите по приемна грижа. Приемни родители съобщават за недостатъчна професионална подкрепа, противоречиви указания, авторитарно отношение и решения, които не са достатъчно обосновани. В същото време човекът, който живее ежедневно с детето и познава неговите реакции, потребности и развитие, невинаги е приеман като значим участник при вземането на решения за него. НАПГ предлага задължително периодично обучение и супервизия на социалните работници, механизъм за обратна връзка от приемните родители, независим начин за сигнализиране при непрофесионално или авторитарно отношение и реално участие на приемния родител при обсъждането на решенията за детето.
Законът не може да зависи от това кой социален работник води случая
От практиката са поставени и случаи на различно тълкуване на нормативната уредба. Социални работници дават различни указания или забрани по сходни казуси, включително по важни въпроси като възможността приемен родител да кандидатства за осиновяване на детето. Това създава риск правата на детето и приемното семейство на практика да зависят от това кой конкретен служител работи по случая. Затова НАПГ предлага задължително обучение при промени в законодателството, единни методически указания за всички ОЗД и екипи по приемна грижа, възможност при спорен казус приемният родител да получи официално становище от компетентно ниво и контрол върху еднаквото прилагане на нормативната уредба в страната.
Неуспешните реинтеграции не трябва да означават нова травма за детето
НАПГ постави и един от най-тежките проблеми от практиката – случаите на деца, които многократно са реинтегрирани в биологичното си семейство, след което отново са извеждани или изоставяни. В документа са посочени и случаи, при които след провалена реинтеграция детето не се връща в приемното семейство, което познава, а се настанява в ЦНСТ. Необходим е много по-строг професионален контрол върху решенията за реинтеграция, ясна оценка на риска и отчетност при решения, които водят до многократно извеждане и връщане на едно и също дете. За детето всяка подобна раздяла може да означава нова загуба на сигурност и ново прекъсване на значими отношения.
Бързи осиновявания, неподкрепени осиновители и разсиновени деца
Като отделен системен проблем НАПГ постави бързите осиновявания, липсата на достатъчна подкрепа за осиновителите и случаите на разсиновяване. Тези случаи трябва да бъдат анализирани не само като индивидуален провал, а като въпрос за качеството на оценката, подготовката и последващата подкрепа на осиновителите. Когато едно дете вече е преживяло изоставяне или раздяла, провалът на последващо осиновяване може да се превърне в поредна тежка загуба в живота му.
Какво конкретно иска НАПГ от МТСП
Позицията на НАПГ е, че системата няма нужда просто от „поредна проверка или поредно обучение“, а от конкретни действия и измерими резултати, които действително поставят детето в центъра.
Затова предложенията към МТСП включват:
- независима повторна оценка на децата в ЦНСТ, които могат да бъдат отглеждани в приемна грижа, с особен приоритет за най-малките;
- национално съпоставяне между децата и свободните приемни семейства, независимо от областта;
- контрол върху случаите, в които дете остава в резидентна грижа при наличие на подходящо приемно семейство;
- активно търсене на семейства за деца с тежка травма и сложна житейска история;
- по-добра подготовка, специализирана подкрепа и супервизия на приемните семейства;
- повишаване на професионалната компетентност и регулярна супервизия на социалните работници;
- независим механизъм за обратна връзка и защита на приемните родители, когато сигнализират за проблем;
- единно и актуално прилагане на нормативната уредба във всички структури;
- по-строг контрол върху неуспешните и повтарящи се реинтеграции;
- анализ и подобряване на подготовката и подкрепата при осиновяванията, включително с оглед предотвратяване на последващи разсиновявания.
Основните искания за независима оценка, национално съпоставяне, контрол, професионална супервизия, защита на приемните родители и еднакво прилагане на нормативната уредба са формулирани конкретно в предложенията на НАПГ до МТСП.
От реакция след насилието към действие преди него
Случаите на тежко насилие над деца, които виждаме през последните месеци, са най-видимата част от проблема. Зад тях обаче стои по-големият въпрос дали системата успява да разпознае риска, преди да се стигне до трагедия. Затова основният фокус на срещата беше преминаването от кризисна интервенция към ранна превенция – от действие след настъпилото насилие към действие още при първите признаци, че едно дете или семейство е в риск. Предстоят още работни срещи, усилия и разговори между държавните институции и гражданския сектор. За НАПГ посоката трябва да бъде ясна: по-малко деца в резидентна грижа, повече деца в сигурна семейна среда, по-силна социална работа и система, която се намесва навреме – преди кризата да се превърне в трагедия.
